Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 32

— Хайде! Хайде! — мърморех, натискайки бутона многократно.

Можех да чуя как Джагър приближава. Изведнъж светна „С“ и асансьорът отвори врати. Издърпах разнебитената врата настрани и скочих вътре. Използвах цялата си сила да върна решетката, за да се затвори, докато разярения Джагър тъкмо бе достигнал до асансьора.

Стрелнах се назад, колкото се може по-далеч от вратата, докато погледа му бе прикован в мен. Присегна се през вратата, осъзнал, че все още не съм натиснала бутон за потегляне. Бързо цъкнах с пръст копчето с надпис „П“.

Когато асансьора започна да се изкачва, се облегнах на стената, колкото се може по далеч от лапите му.

— Надявам се да го откриеш — чух как Джагър вика след мен. — Преди аз да го сторя.

— Какво търсиш тук? — попита ме Леля Либи, когато ме намери, скрита в сенките на съблекалнята й, след края на представлението и спускането на завесите. — Звънях ти по време на антракта, но ти така и не вдигна.

— Сигурно съм била под душа — смотолевих. — Но исках да те видя.

— Наистина ли? Това е толкова сладко! — каза тя, докато си махаше грима.

— Прекарвам си страхотно тук. Но има нещо, което трябва да ти кажа.

— Да?

— Трябва да си тръгна утре.

— Толкова скоро? — попита ме тя, оставяйки тампона за махане на грим.

— Знам — простенах. — И аз не искам да си тръгвам, но все пак имам тонове домашни, които трябва да напиша.

— Когато аз бях в училище пролетната ваканция се изразяваше само с това „ваканция“.

— И освен това ще се наложи да замина рано. Преди залез.

— Да не би все още да те е страх от вампири? — закачи ме тя.

Истината беше, че не бях сигурна — не знаех кой или какво е Джагър. Имаше само едно нещо, в което бях убедена, че той преследва Александър.

Бях се изплъзнала на косъм от лапите на Джагър — Лъжеца. Ако направех опит да разбера причината за преследването му, можех да изложа себе си — или още по-зле — да изложа Александър — на опасност.

Това, че Джагър ме бе проследил от театъра вчера и това, че днес ме чакаше на алеята, само ме убеждаваше, че ако се върна в имението, или някъде, където мога да намеря Александър, единственото, което ще постигна е да отведа Джагър право при него. Въпреки, че това ми разбиваше сърцето, нямах избор. Трябваше да напусна Хипстървил.

Глава 9. Автобусна спирка Блус

С леля Либи седнахме заедно на една дървена пейка отвън до автобусната спирка Грейхаунд, чакайки да стане осем часа. Имаше само един автобус всеки ден от Хипстървил и той тръгваше точно когато слънцето залязваше.

С нетърпение очаквах да се завърна в Дулсвил и надявах се при Александър, но ми беше тъжно да оставя леля Либи. Беше ми приятно да бъда с нея и наистина й се възхищавах. Тя бе последвала мечтата си да стане актриса и през цялото време е живяла независимо, със свой собствен стил, вкус и начин на живот. И най-важното — тя се отнасяше с мен сякаш бях нормална.

Също така щеше да ми липсва вълнуващия Хипстървил, като знам, че там има място като Клуб Ковчег за готик-хора, където да висят и да танцуват, както и Готините Готици на Хипстървил — магазин, където можех да си купувам готически дрехи, металически бижута и татуировки.