Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 30

— Ами пръстта?

— Нея я видях в един магазин за вампири. Зловещо, а?

Не знаех какво да мисля. Дори Александър спеше върху дюшек.

— Наистина е удобен. Искаш ли да го пробваш? — попита той със съблазнителен глас.

— Не съм уморена.

— Не трябва да си уморена, за да го пробваш.

Джагър ме объркваше. Не можех да разбера дали е ужасно хитър вампир или е просто някой, обсебен от мисълта за вампири, точно като мен.

Огледах се за други необичайни следи — но всичко наоколо бе необичайно. Карти бяха разпилени по пода. По циментените стени бяха окачени метални картини за надгробни плочи, направени с радирунг. Точно до радиатора стоеше аквариум, без вода, пълен с камъни.

Кухненският ъгъл и мивката изглеждаха така, сякаш никога не бяха докосвани. Всички метални шкафчета наоколо бяха без вратички. Страх ме беше дори да си помисля какво има в хладилника или по-скоро — кой.

— Изненадана съм. В Клуб „Ковчег“ ми се стори, че се виждаш с доста момичета.

— Всъщност нов съм в града. Точно като теб. Просто посетител.

Косъмчетата по врата ми настръхнаха.

— От къде знаеш, че съм просто посетител?

— Не е нужно да си медиум, за да го разбереш. Някой бунтар като теб би бил редовен посетител на клуба. Но Ромео не те беше виждал преди.

— Ъмм… Предполагам, че си прав.

— Мога ли да ти предложа нещо за пиене?

— Не, благодаря ти — отвърнах. — Искам да знам…

Джагър се запъти към аквариума. Бръкна вътре и извади една огромна тарантула.

— Току-що си го взех. Искаш ли да го погалиш? — попита, милвайки вероятно отровния паяк, все едно е спящо котенце.

При нормални обстоятелства бих се зарадвала на възможността да погаля тарантула, но сега все още не бях наясно с мотивите на Джагър, за да ми отправи подобно предложение.

— Къде ти е плазмата? — попитах, забелязвайки липсата на каквито и да било телевизори и компютри.

— Намирам всякакви подобни неща за отблъскващи.

— Искаш да кажеш, че не гледаш филми? И никога не си гледал оригинала на „Дракула“? — подметнах. — Ами „Носферату“? „Целуващи се ковчези“? Някой бунтар като теб би трябвало да знае репликите наизуст?

— Предпочитам да преживявам нещата, не да воайорствам — каза и върна паяка в аквариума, докато аз зарових ръка в чантичката си.

— Забрави си това — казах и разтворих юмрука си, за да му покажа обицата с форма на скелет. Той се усмихна весело, все едно го събирах отново с отдавна изгубен приятел.

Докато взимаше дребното украшение от ръката ми, пръстите му се задържаха, докосвайки нежно дланта ми, а допирът му изпрати студени тръпки направо във вените ми. Постарах се да запазя самообладание, за да не показвам слабост, но все пак се отдръпнах назад.

— Сега когато това е било твое притежание е дори по-специално за мен — каза той, докато си я слагаше пак на ухото. — Мога ли да ти се отблагодаря с нещо?

— Можеш да ми кажеш за Александър.

— Да ти разкажа ли? Или предпочиташ просто да ти покажа? — попита, приближавайки се с една крачка към мен.

— Разкажи ми — казах предизвикателно. — Той приятел ли ти е?

— Може би, да — каза със съблазнителна усмивка. — Може би, не — добави вече със злонамерено озъбване.