Читать «Нежност в ковчег» онлайн - страница 29

Замръзнах. Беше Джагър. Държах чантичката си в близост; вътре бяха спреят ми за самозащита и вероятно още по-полезният контейнер с чесън.

— Имам информация, която може да те заинтересува.

— Информация? — попитах скептично.

— За Стерлинг — каза с хитър поглед. — Тях ли търсиш, или бъркам?

Шокирана, отстъпих назад. Знаех къде Александър е отседнал, но не и къде е точно. Обещанието за каквито и да е нови следи около мястото, където се намираше, караха пулса ми да се ускори. Освен това любопитството около същността на Джагър продължаваше да ме гложди. Трябваше да знам откъде познава Александър.

— Мога да ти помогна. Познавам го от цяла вечност — каза той с усмивка.

Отклоних поглед към любителския театър. Ако избера пътя към театъра, щях да си осигуря една безопасна нощ с истински, но и нереални вампири. Или можех просто да изчакам Александър в имението — освен ако като Александър и Джеймсън ме забележат не заминат за някой друг град. Тогава вече наистина бе гарантирано, че никога повече да не зърна готическата си половинка.

— За твое добро ще е да ми кажеш всичко, което знаеш — казах стискайки чантичката си здраво отстрани, — или…

— Свободна си да си тръгнеш когато и да пожелаеш — успокои ме той.

Останах неподвижна, докато Джагър тръгна надолу по алеята. Любопитството вече ме изяждаше бавно, затова реших да го настигна. Последвах го надолу по улицата до задния вход на Клуб „Ковчег“.

Той ме поведе в склада и надолу по тъмен коридор до празен товарен асансьор. Разнебитената врата сякаш изкрещя от болка, когато той я тресна, за да я затвори. Вместо на натисне бутона за Клуб „Ковчег“, той щракна копче с надпис „С“.

Асансьорът постепенно забави, докато се приближавахме към мазето, скърцайки така сякаш се намирахме в ковчег спускащ се към ада.

— Помислих си, че отиваме към Клуба „Ковчег“.

Асансьорът спря. Джагър отвори вратата и я задържа за мен, докато аз пристъпих към коридора.

Той ме последва толкова близо, че можех да усетя топлия му дъх да ме лъха по врата. Продължихме надолу по тесния коридор, а стените около нас бяха издраскани с графити. Циментения под беше затрупан с изхвърлени столове и кутии. Дансинга над главите ни пулсираше в ритъм с музиката. Когато достигнахме до голяма врата, приличаща по-скоро на вход за склад, долових как асансьора се мъчи да се изкачи нагоре към така нареченото ниво, подходящо за смъртни. Джагър повдигна сивата метална врата над нас, за да открие пред очите ми, апартамент без нито един прозорец.

Пристъпих вътре.

— Добре дошла в моя затвор — каза той.

Дузина средновековни свещници изпълваха просторния апартамент.

И тогава го забелязах. В далечния ъгъл лежеше отворен един ковчег, украсен с лепенки в готически стил на смъртни тийнейджъри скейтъри. Пръст обграждаше ковчега, все едно бе непристъпен град-крепост.

Очите ми застинаха широко отворени.

— Значи ти си… — понечих да кажа аз, но думите не искаха да излязат от устата ми.

— О, ковчега ли? — каза той. — Готино е, не мислиш ли? Взех го от един антикварен магазин.