Читать «Фантома на Лондон» онлайн - страница 24

Тя си спомни, че имаше електрическо фенерче, и с негова помощ започна да оглежда по-внимателно стаята. Първоначално откри на килима следи от мокри обувки, след което направи още едно откритие — на тоалетната й масичка бяха наредени четките й за коса и за дрехи. Една от тях се търкаляше на пода, вероятно с нея бяха чистили мокри дрехи, тъй като цялата беше влажна, с полепнала по нея кал. Разглеждайки четката си за коса, Мери забеляза, че някой се беше ресал с нея. Тя откри твърд черен косъм. В този момент на вратата се позвъни. Беше портиерът:

— Извинявайте, че ви безпокоя — каза той. — Искам само да разбера влизал ли е някой в квартирата ви, докато ви нямаше.

— Да! — отвърна тя, — но не разбирам кой би могъл да бъде?

— През цялата вечер около къщата се въртеше един странен човек с черна брада — каза портиерът. — Един от квартирантите го е видял да разглежда с интерес асансьора, а дамата, която живее отсреща, каза, че е чула как той цели десет минути тропал по вратата ви. Това е станало някъде към осем часа вечерта. Нищо ли не е откраднато?

— Не, нищо ценно. — Мери не можеше да определи дали писмото с шифъра представлява някаква ценност.

Тя недоумяваше къде и кога беше чувала за човека с черната брада. Изведнъж си спомни разказа на Алън за инспектор Блис… Навярно е бил той!

Мери позвъни веднага в полицията и попита за инспектор Уембъри. Отговориха й, че в момента отсъства, но вероятно скоро ще се върне. Тя остави номера на телефона си и каза да му предадат да й позвъни веднага щом се прибере.

След около час той се обади и остана много изненадан от краткия разказ на Мери за случилото се.

— Не мисля, че е било лицето, което подозирате — каза той и тя разбра, че Алън не е сам в стаята. — Мога ли да намина след малко към вас? — попита той. Мери се съгласи.

Когато Алън дойде, Мери се успокои и му показа къде точно е стояло писмото.

— Ако крадецът е търсил писмото, би могъл да дойде да ви го поиска — отбеляза Уембъри и после добави: — Държите ли тук някакви документи на адвокат Майстер?

Тя поклати отрицателно глава.

— Може би ключове от къщата му?

— О, да, разбира се — спомни си тя. — Неговият прислужник е полуглух, а Майстер често отсъства, когато рано сутрин отивам на работа, ето защо той ми даде ключ от входната врата, но аз винаги го нося в чантичката си… Алън, защо му е ключ на Блис от дома на Майстер? Та той би могъл да го посети винаги когато иска.

— Съществува само един човек, който би имал смелостта да влезе тук, за да вземе това писмо — каза най-после Алън. — Това е Фантома.

Алън беше оставил входната врата отворена и видя, че на прага й стоеше портиерът.

— Госпожице, човекът с черната брада отново се навърта около къщата — бързо каза той. — Да извикам ли полиция?

Като чу тези думи, Алън тичешком се спусна по стълбите и се озова на улицата. На отсрещната страна той видя човек, който не правеше никакви опити да се скрие от него. Уличният фенер хвърляше достатъчно светлина и осветяваше лицето му… Алън позна инспектор Блис.