Читать «Фантома на Лондон» онлайн - страница 26

Майстер слушаше учудено, а когато тя стигна до разговора на Алън с Блис, той възкликна:

— Блис!… Чудесно!… Много години не съм го виждал!… Той беше в Америка. Изключително умен полицай.

— Нима не ви е чудно, Морис — започна Мери, — че някой е искал да ограби скромната ми квартира и че Блис се е покатерил след него с риск да си строши главата…

Майстер поклати глава.

— Не вярвам в това — отговори той. — Самият Блис е търсил нещо във вашата квартира. А разказът за другия човек е басня!

Майстер беше изплашен — присъствието на Блис в Дептфорд показваше, че се случва нещо необичайно. Блис беше главен инспектор и нещо особено го беше заинтригувало, за да дойде тук. Но със свойствения си оптимизъм той реши, че няма за какво да се тревожи и се зае със сутрешното кафе. Разгърна лежащия пред него вестник и попадна на следната дописка:

„Бунт в затвора. Един от осъдените спасява живота на губернатора.“

Той прегледа материала, надявайки се да намери познати имена, но както винаги в подобни случаи, отличилият се не беше назован. В един от провинциалните затвори осъдените се разбунтували, обезоръжили охраната и взели ключовете. Губернаторът, който по това време се намирал в затвора, щял да бъде убит, ако не се намесил своевременно един от затворниците, който го защитавал през цялото време, докато пристигнали войниците.

В това време влезе Хекит, за да вземе подноса, и като погледна фамилиарно през рамото на Майстер, прочете дописката.

— Този губернатор е много добър човек и аз се чудя защо момчетата са искали да го убият?

Морис го погледна строго.

— Хекит, ако желаете да работите при мен, то ще говорите само тогава, когато ви питам нещо.

— Простете — отвърна Хекит, — много съм бъбрив.

Той излезе с подноса и се върна след няколко минути с дълъг жълт плик, който подаде на Майстер. Отгоре беше написано: „Бързо и поверително.“ На плика личеше печатът на Скотланд ярд. Ръцете на Морис трепереха, докато вадеше листа, написан на машина.

„Уважаеми господине, полицейският комисар полковник Уолфорд ви моли да се явите в кабинета му в Скотланд ярд утре в единадесет часа сутринта.“

За пръв път през живота си Майстер получаваше такава покана. Той се приближи до бюфета, извади бутилка коняк и си наля голяма чаша. Ядоса се на себе си, като забеляза, че ръката му трепери. Какво знаеха за него в Скотланд ярд? И какво искаха да узнаят. Цялото му бъдеще зависеше от отговора на тези въпроси. Майстер си спомни, че утрешният ден беше свързан за него с известни планове относно Мери и че сега те трябваше да бъдат отложени.

На разпит в Скотланд ярд

Морис помоли Мери да дойде по-рано на работа следващия ден и тя беше учудена, когато го завари в кантората. Обикновено той не ставаше толкова рано и като всяко конте дълго се занимаваше с тоалета си. Този път изглеждаше изморен, като че не беше мигнал цяла нощ. Тя забеляза, че е нервен и силно развълнуван, но не можеше да си представи, че тези чувства се дължаха на силен страх.