Читать «Фантома на Лондон» онлайн - страница 22

След тежкия удар, който й нанесе присъдата на брат й, Мери се отдаде напълно на работата си и Майстер беше доволен от това развитие на нещата. Тя често си мислеше дали не трябва да разкаже на известния адвокат за посещението на Кора Милтън, но нещо я възпираше да го направи. Самият Майстер вече рядко споменаваше името на Фантома. Твърде заета с този ритъм на живот, Мери почти не се виждаше с Алън. Веднъж го срещна на главната улица съвсем случайно.

— Алън! — извика тя. — Толкова рядко ви виждам напоследък!

— Имате ли някакви новини за Джон?

— Да, той се чувства добре и вече прави планове за бъдещето. Бих се радвала, ако отидем някъде да изпием чаша чай и да поговорим на спокойствие. Нека се уговорим за сряда следобед!

Тази случка зарадва много Алън и когато той се върна в службата си, всевиждащият доктор Ломънд погледна засмения детектив изпод очилата си и извика:

— Навярно сте получили неочаквано и голямо наследство?

— Не, нещо повече — избавих се от измъчващите ме угризения.

В този миг вратата на стаята се отвори и в стаята влезе едър човек, облечен в дрипи. Изглежда, той познаваше добре обстановката, защото бързо се ориентира в нея, и забелязвайки инспектор Уембъри, на лицето му се появи широка усмивка.

— А, това сте вие, Хекит! Не знаех, че вече сте на свобода! — Алън протегна ръка на новодошлия и го поздрави сърдечно.

— Свободен съм още миналия понеделник — каза човекът, когото Алън нарече Хекит. — Господин Майстер дори обеща да ми намери работа.

— Как, Сем, вие искате да се заемете с адвокатстване? — пошегува се Алън.

— Не, аз ще му чистя обувките… Разбира се, това е унизително занимание за човек с моите способности, но какво да се прави, когато полицията непрекъснато ме преследва.

Хекит потърка небръснатата си брада и продължи:

— Колко е ужасно това, което се случи с младия Ленле!

— Познавате ли го? — попита Алън.

— Не мога да кажа, че съм го познавал — Хекит не отговори веднага. — Бях само веднъж при него в имението. Тогава ми предложи да свършим заедно една работа. Обаче аз не обичам да работя с любители и не се съгласих. При това искаха да използваме оръжие.

Този страх на дребните мошеници да не бъдат хванати на местопрестъплението с оръжие в ръка беше добре познат на Алън. Все пак му беше интересно да разбере кой е предложил на Хекит тази „работа“. Но въпреки всички старания това не му се отдаде.

— А имате ли някакви новини за Фантома, господин Уембъри? Истина ли е, че се е удавил?

Алън беше учуден — наистина всички дребни престъпници се интересуваха от тази зловеща фигура от подземния свят.

— А него познавахте ли, Сем?

— Аз съм един от малцината, — отговори той, — който го е виждал без никакъв грим. Нито един актьор не може да се преобразява като този господин!

— Може би вие ще ни бъдете нужен някой ден — каза Алън, ако Фантома се появи в нашия край.

Сем поклати глава.

— Той никога няма да се върне. Аз вярвам на вестниците!

Доктор Ломънд погледна след отдалечаващата се набита фигура и не можа да се въздържи да направи няколко антропологически бележки.