Читать «Фантома на Лондон» онлайн - страница 12

— Много забавно. Никога не съм очаквал от вас подобно чувство за хумор. — Майстер поднесе бисерите към светлината, пак ги погледна и накрая затвори капачето на кутийката.

— Видяхте ли Мери? — попита той любезно.

— Просто е ужасно да я гледам как работи, но нищо не може да се направи в настоящия момент. Морис…

— Да…

— При вас преди време работеше едно момиче на име Гуенда Милтън?

— Е, и…

— Тя нали се удави. Зная как завърши делото, но аз имам собствено мнение.

Той се приближи до адвоката и леко докосна рамото му.

— Мери Ленле не е Гуенда Милтън. Тя не е сестра на избягал убиец и аз искам с нея да се отнасяте по-добре, отколкото с Гуенда Милтън.

— Не ви разбирам. Но… — опита се да протестира Майстер.

— Мисля, че ме разбирате твърде добре — прекъсна го Джон. — Казват, че живеете във вечен страх от Фантома, но ще имате повече основание да се боите от мен, отколкото от него, ако нещо се случи с Мери.

— Знаете ли, Джон, че прекалявате с вашата подозрителност — Майстер поклати глава. — И освен това тази сутрин не сте особено възпитан. Преди около седмица ви нарекох „зелен“ и нямам основание да си взема думите обратно. Кой се готви да причини зло на сестра ви? А що се отнася до Фантома и Гуенда — те и двамата не са вече между живите.

Майстер не успя да каже нито дума повече, тъй като на вратата се почука.

— Кой е там? — попита адвокатът.

— Районният инспектор Уембъри!

Предателството на Майстер

Майстер взе кутийката и я заключи в сейфа, след което отвори вратата и поздрави своя посетител. Въпреки че се опитваше да запази самообладание, той беше блед като платно.

— Търся Ленле — каза Алън.

— Защо ме търсите? — попита Джон.

— Вие познавате госпожа Дарнлей, нали? Преди известно време й изчезна много ценна бисерна огърлица. Колегата ми ме помоли тази сутрин да му изясня една малка подробност, която го е поразила.

Мери, която слушаше разговора през отворената врата, стана от мястото си и се приближи до брат си.

— Той иска да научи защо сте се качили горе в стаята на госпожа Дарнлей?

— Смятам, че вече съм дал обяснение по този въпрос.

— Казали сте, че сте отишли за палтото и шапката си, но се оказа, че един от лакеите ви е предупредил, че палтата на всички гости се намират долу.

— Не помня, защо смятате, че трябва да знам за тази кражба? Та самият аз разбрах за нея на следващия ден, и то от вестниците.

— О, Джон — извика Мери, когато се върна вкъщи, — ти ми спомена, че…

— Скъпа сестро, ти си забравила, че след като се прибрах, не бих могъл да ти разкажа нищо, тъй като аз дори не те заварих у дома.

Мери беше бледа и много разстроена.

— Да, Джон, спомням си — продума тихо тя. — Колко глупаво от моя страна да забравя за това обстоятелство…

След последните думи на Мери настъпи неловко мълчание и Алън се възползва от него, за да се сбогува с всички и да си тръгне. Мери го изпрати и след това се върна към ангажиментите си.

След като остана насаме с Майстер, Джон започна да го моли да изпрати колкото се може по-скоро бисерите в Антверпен, но Майстер възрази, че това трудно би могло да се направи точно в този момент, защото той и къщата му ще бъдат най-зорко наблюдавани от полицията и предложи да скрият бисерите на друго място за ден-два.