Читать «Фантома на Лондон» онлайн - страница 14

Майстер държеше в работния си кабинет още една пишеща машина, която използваше за тайната си кореспонденция. И Мери чу как тази машина заработи…

Когато инспектор Уембъри влезе късно вечерта в кабинета си, намери на масата писмо без подпис и подател, което гласеше: „Бисерната огърлица на госпожа Дарнлей е открадната от Джон Ленле и сега се намира в дома му.“

Алън излезе, дълбоко замислен за съдбата на Мери и нейния брат.

Мнението на доктор Ломънд

Уембъри можеше да не обърне внимание на това съобщение, тъй като анонимните писма в полицията бяха всекидневно явление. Но то съвпадаше с по-рано постъпили сведения и с някои негови подозрения. Непременно трябваше да се провери.

Той влезе в кабинета си. През прозорчето, през което се виждаше общото помещение, Алън забеляза високата фигура на доктор Ломънд. Стана от мястото си и покани доктора да влезе.

Ломънд с любопитство огледа стаята.

— Изглежда, нещо ви е ядосало, господин Уембъри — подхвана разговора той, като сви вежди.

— Познахте — отговори Алън.

Той затвори вратата след доктора и го покани да седне. Ломънд внимателно го слушаше, докато Уембъри обясни с няколко думи за какво става въпрос.

— Това е твърде неприятно. Но аз ще ви дам един съвет — опитайте се да забравите колкото се може по-бързо, че Джон е брат на госпожица Ленле. Постъпете с него така, както диктува законът, все едно че се отнася за човек, когото не познавате.

Старецът извади от джоба си сребърна кутия и замислено сви цигара.

— Джон Ленле — произнесе името той. — Приятелят на Майстер.

Докторът спомена името на адвоката, като го натърти многозначително.

— Нима го познавате?

— В продължение на цялата ми дългогодишна кариера — започна той, — придобих навика, попадна ли на някое ново място, най-напред да се запозная с местните легенди, а господин Майстер е тъкмо това. За мен той е най-интересният човек в целия Дептфорд и аз се радвам, че ще имам възможност да се запозная с него.

— Но защо дружбата на Джон с Майстер трябва да бъде… — започна Алън, но не довърши, — той много добре разбираше съдбоносното значение на това приятелство.

Морис Майстер беше повече от легенда — той неизменно носеше нещастия. Беше наизустил всички углавни закони, знаеше слабите им места така точно, че неведнъж му се беше удавало да оправдае клиент, над когото виси тежко обвинение. Някои твърдяха, че Майстер е получавал пари от продажбата на крадени вещи и че ползвайки се от правата на адвокат, е научавал от клиентите си местата, където са скривали откраднатото. Всеки крадец и престъпник, който се готвеше да заличи следите си, неизменно стигаше до вратата на дома му и оставяше там на съхранение компрометиралите го предмети. За големите „играчи“ Майстер беше банкер, а от дребните просто измъкваше своя дял.

— Покажете ми анонимното писмо — помоли докторът.

Той поднесе хартията към светлината и внимателно разгледа шрифта.

— Писмото е написано от ръка, несвикнала да пише на машина. Забравени са разстоянията между думите и са пропуснати някои букви. — Той сви устни, като че ли се канеше да подсвирне.