Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 183

Еми Дюит му беше основна мишена още от самото начало и я беше проследявал доста дълго. Беше разбрал всичко, което трябваше да се разбере. Единственият човек, който я контролираше — освен нейния баща — беше Били Талбо. Талбо щеше да бъде чудесната стръв. Талбо щеше да примами и отдалечи Еми от аквариума.

Предсказуемостта беше много хубаво нещо. Както се очакваше, тук беше Талбо и неговите хулигани, струпали се около някакво младо дългокрако маце, вероятно проститутка, опитващи се да я впечатлят с техните познания за записите хардрок. Това, което Куин беше установил с голяма сигурност през последните няколко месеца, беше, че един от бандата на Талбо работеше тук през повечето вечери. Не беше абсолютно сигурен, но вярваше, че правят търговия не само с музикални касети, плочи и тъй нататък, когато мениджърът не е наблизо. Именно това обясняваше популярността на мястото и наличието на постоянно мотаещи се наоколо хора.

— Уилям Талбо — попита Куин.

Когато Талбо видя униформата, по лицето му премина някаква бърза конвулсия, като че ли току-що беше ударен.

— От офиса на шерифа на област Монтерей — продължи Куин.

— Виждам.

— Бихме искали да разговаряме малко с вас. Бихте ли дошъл с мен, моля?

— За какво става въпрос?

— Притежавате червен „Форд Ескорт“, нали?

— Да.

— Полицейска работа. Не съм упълномощен да го обсъждам с вас.

— „Не съм упълномощен да го обсъждам с вас.“ — подигравателно го имитира Талбо. — По-добре го обсъди.

— Можем да направим това по два начина, хлапако. Със или без белезници, о’кей? Изборът е твой.

— Само не ме стряскай. Какви са обвиненията?

— Няма обвинения, Уилям. Казах ти, засега искаме само да поговорим с теб относно управлението на твоята кола. Искаш да си запазиш книжката, нали, Уилям? Но сам си пречиш и това въобще не ми харесва. Да не мислиш, че ще си играя на бавачка на бебета?

Един от приятелите на Талбо го подкани да тръгне.

— Тогава да тръгваме — каза той на Куин.

Когато излязоха навън, Куин му каза:

— Заведи ме до колата ти, моля те.

— Защо?

— Уилям, ако си гражданин, който съблюдава закона, караш автомобила си както се изисква в града и знаеш правилника за движение по пътищата, тогава няма от какво да се безпокоиш.

— Да не би нещо със застраховката ми? Баща ми наистина я поднови, не е ли така?

Куин не отговори. Правеше всичко възможно да потисне усмивката си. Кука, корда и тежест. Достоверността беше ключът към словесния капан: да играеш роля и да се вживееш в нея. Почувства се чудесно.

Преминаха покрай колите на големия паркинг и достигнаха „Ескорта“ на Талбо.