Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 181

Трапера Джон го ритна в слабините възможно най-силно. Хлапето зяпна, останало без въздух, и приклекна пребледняло без да може да издаде нито звук. Трапера Джон се подпря пак на леглото, отвърза въжето от порцелановата арматура и падна на пода на килията. Веднага ритна момчето в лицето и после смаза ребрата му и гръдната кост с удар с коляно надолу, отпускайки с всички сили пълната си тежест. Хвана главата му за косата и я удари силно в пода. После издърпа трупа под леглото и взе ключовете от него. Единственото умно нещо, което правеха, беше, че оставяха охраната невъоръжена.

Изненадата беше неговото най-силно оръжие. Почака докато чу Хари да приближава тичешком и изскочи в коридора точно срещу него. Хари спря рязко вцепенен. Трапера Джон се считаше за много добър в ударите с крак от място. Ташаците на другия бяха футболната топка. Хари падна. Трапера Джон смаза и неговите ребра.

Адаптацията беше ключът към оцеляването.

Главата на Хари просто се пукна, когато удари със замах и нея в пода. Домъкна го в килията. Униформата на Хари му стана добре и това беше добро начало. Това, което трябваше да направи сега, беше да намери онова хлапе Били Талбо и да извърши последното действие. Истинско предвещание.

Шоуто започваше!

* * *

Оказаха се много по-добри, отколкото си беше представял. Единствените оръжия, които можа да намери, бяха огнестрелни. Беше разчитал на помощта на пистолет при своето бягство, въпреки че нямаше никакво намерение действително да го използва. Сърцето му биеше силно от вълнение. Най-накрая щеше да се разплати с Дюит. Сега нищо не можеше да го спре. Времето му беше ограничено, изборът — ограничен. Ако всичко свършеше с истинско шоу, щеше да има пистолет за Еми Дюит, въпреки непоносимата му реакция на гледка с кръв. Но в този късен момент неговата реакция нямаше да бъде от значение — това наистина щеше да е последният акт и за него нямаше да има какво да прави повече. Да, нямаше да има вече затворнически килии — беше се наситил на това. Да бяга? Да се крие? Не можеше да става и въпрос. Знаеше добре как мисълта да се разплати с Дюит го беше държала жив през последните няколко месеца, как се беше хранил от нея. Нямаше никакво желание да предостави на Дюит разкоша от очаквано отмъщение. Остави всяка клетка на Дюит да се просмуче от тъмата през останалата част от живота му. Остави го да страда, както само може да страда останал — без деца баща.

Нямаше намерение да се мотае наоколо с огнестрелно оръжие в ръка, макар и в униформа. Не, трябваше да импровизира. Отново. Тази вечер Дюит трябваше да е в аквариума. По едно и също време баща и дъщеря щяха да са на едно и също място. Щеше да има тълпа. Шоу. Надяваше се, че условията можеха да са същите като по време на убийството на Стивън. За Майкъл Куин в тази мисъл имаше поетична справедливост. Това, от което имаше нужда сега, беше да установи контрол над ситуацията още от самото начало, да поддържа надмощие.

Били Талбо беше ключът към осъществяването на неговите намерения. Той щеше да знае със сигурност къде беше Еми Дюит. И ако се наложеше, щеше да бъде използван, за да я подмами. Беше уместна стръв. Вечерите в аквариума хлапаците прекарваха в пушене на балкона за наблюдение, намиращ се на третия етаж. Момичетата пушеха цигари; Талбо пушеше марихуана.