Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 182

Отзад му бяха оставили радиокола. Грижовно от тяхна страна. Можеше да я използва, но само за кратко — можеха да дойдат да я потърсят. Имаше само два комплекта ключове, за да пробва. Още вторият ключ влезе добре и запали двигателя. Потегли. Талбо също предлагаше разрешение на въпроса с неговия превоз. Имаше малка буйна червена кола, която не се отличаваше въобще от останалите коли. Просто разрешение за прости проблеми.

3.

Джеймс Дюит се радваше на присъствието си отново в аквариума, радваше се, че животът му се връща отново в нормално състояние. Отговаряше на въпросите на бледите туристи ентусиазирано, оживено и с толкова подробности, с колкото рядко беше украсявал думите си. Разкриваше докрай знанията си за Гората от водорасли и нейните обитатели. Костенурката „Мила“ въртеше педалите си край него, премествайки огромната си къща през слънчевите въртящи се води на Кралството на сьомгите, не обръщайки внимание на тигровата акула, тръгнала напред, отворила ужасните си челюсти като че ли казваше нещо. Дюит притисна лице о дебелото стъкло и в отговор също й се озъби. Но тя не прояви интерес, поклати се встрани, изви се и изчезна сред водораслите по-нагоре.

Не мислеше за предстоящото предварително дело по освидетелстване в присъствието на специален състав съдебни заседатели, не се притесняваше от огромния обем работа, с който трябваше да се справи. Всъщност, по настояване на Еми, тази вечер беше оставил своя пейджър вкъщи, когато излязоха. Нямаше никакво желание да бъде въвлечен в някое незначително разследване както често се случваше по всяко време на деня и нощта. С Куин трябваше да работи някой професионалист. Той не считаше със сигурност убийствата за самоубийства и след всичко преживяно досега чувстваше, че много голям обем от извършената от него работа в участъка е незначителна по същество. След като се беше занимавал с трите убийства, едно откраднато портмоне или липсващ велосипед му изглеждаха съвсем тривиални проблеми. Трябваше да преодолее този поведенчески проблем ако някога трябваше отново да вземе присърце работата си и започне да я върши както трябва. Вече не вярваше в системата. Беше я видял с очите си как се проваля. Трябваше да превъзмогне това, ако искаше да продължи да е детектив.

Вече няколко минути никой не го притесняваше. Тази вечер гостите бяха малко. Погледна часовника си: Еми и Брайър тъкмо трябваше да свършат своето Таекуондо. Трябваше да дойдат всеки момент. Това щеше да оживи мястото около него.

4.

Куин напусна радиоколата, паркирана сред стотиците коли на главната улица в търговската част на града, и се насочи към големия „Пазар музикални звуци“, чувствайки се напето в униформата на Хари. Хората го поглеждаха с респект. Не беше чудно, че униформените ченгета бяха толкова наперени: те бързо се главозамайваха от това. Беше си сложил огледалните слънчеви очила на Хари и неговата фуражка и се притесняваше да не би снимката му да е била стояла по първите корици на списанията от последните дни. Но едно хубаво нещо имаше в новините: остаряваха бързо. Вчерашното убийство се заменяше от атентата със самолета днес. Униформата пък си имаше съвсем друго хубаво нещо: тя беше последното място, където човек поглеждаше, търсейки лицето на обвинен убиец.