Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 185

Знаеше адски добре, че няма да се обади никой в слушалката, която Синтия Чатърман държеше да му подаде. Когато се опита да я подмине и продължи, тя му извика:

— Много е разстроен и притеснен, Джеймс. Казва, че е от офиса на шерифа. Настоява, че е много спешно.

Споменаването на офиса на шерифа на Монтерей спря веднага Дюит. Спешно. Последният път, когато беше чул тези думи, Анна беше оставена да умре. Еми и Брайър бяха пристигнали само преди няколко минути. Сега се намираха някъде на горните етажи. Едва ли беше нещо, свързано с Еми. Ами ако…

Приближи се бавно, тежко до гишето за информация, задържал поглед върху слушалката като човек, очакващ лошо послание. Взе я от Синтия и я притисна до ухото си.

— Дюит — каза той.

Пресипнал глас от другата страна се представи като сержант Хек:

— Имаме проблем, Дюит. Куин е избягал. Ранил е двамата от охраната и откраднал една от радиоколите ни. Разпространихме навсякъде бюлетина за издирвано лице и пуснахме хора, но моят лейтенант ми каза да ви намеря и ви кажа. След като не отговорихте на пейджъра, един от вашите хора предположи, че може да сте там, в аквариума.

— Избягал? — Дъхът на Дюит секна. Нелепата тишина в аквариума беше съвсем не намясто. — Идвам веднага.

Пусна слушалката, отскочи направо от гишето и спринтира към стълбите. Единствената мисъл в съзнанието му, единствения образ пред очите му беше невинното лице на неговата дъщеря.

Обувките му заудряха силно по стъпалата, когато на енергични скокове се издигна към третия етаж, но само след миг почувства облекчение като видя гърба на униформен полицай, току-що изкачил стълбите. Но краткия флирт с облекчението беше смазан от пълното загубване на гласа си от последвалото ужасяващо съвпадение, тъй като когато униформеният дочу приближаващите шумни стъпки, той се извърна и погледна над рамо. Дюит се изправи почти лице в лице с Майкъл Куин. В ръката му имаше пистолет. Полицейски трийсет и осем калибров. Дюит бръкна под сакото си за неговия.

Когато Дюит стъпи на площадката на третия етаж Куин бързо сграбчи намиращата се наблизо Еми за врата, притискайки я до себе си в гънката на своя лакът и размахвайки небрежно напред към Дюит пистолета.

— Винаги се преебаваш с графика на времето, Дюит. Какво става с теб? — И направи знак на приятелите на Еми да се отдръпнат.

Дюит вече виждаше образа на своята жена в хватката на Стивън Милър — синът на този човек — застанал на не повече от десет фута разстояние; чувстваше топлата дръжка на пистолета на Лъмбровски в ръката си и хладния спусък на показалеца. Но не можеше да произнесе никакъв звук.

Но там, където неговата жена се колебаеше, неговата дъщеря не правеше така. Тя беше отработвала това движение стотици пъти и сега го изпълни пъргаво и професионално, сякаш за да се покаже пред своя учител. Замахна с единия край напред във въздуха, после бързо нанесе обратно назад рязък удар, който попадна право в капачката на коляното на Куин; в същото време, със също толкова свободно и неуловимо бързо движение десният й лакът намери ребрата, а лявата ръка изби настрани неговата ръка с оръжието. Веднага се приведе свита до земята, падна настрани и се претърколи няколко пъти.