Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 46

Мислех си за онзи далечен кораб. Къде бяха другите два и защо този стоеше на пост при един от четирите портала на Атоек? И то при най-незначителния от четирите, като си помислиш — отвъд него имаше празна система, без други портали освен входния, където атоеките са смятали да се разширят преди анексирането.

Мислих за това няколко секунди. Лейтенанта Екалу се намръщи леко на образа, който ѝ показваше корабът — същия образ на системата Атоек, който гледах и аз. Не беше нито изненадана, нито разтревожена. Само смътно озадачена.

— Капитана, мисля, че онова там е „Мечът на Атагарис“, при Призрачния портал — каза тя. — Не виждам „Милостта на Фей“, нито „Милостта на Илвес“.

— Призрачния портал?

— Така го наричат тук, капитана. — Усетих, че е леко смутена. — Системата от другата страна уж била обитавана от призраци.

Радчаите вярваха в духове и призраци. Или, по-точно, голяма част от радчаите вярваха в тях. След толкова много анексирания и след като Радч бе погълнал толкова много народи и техните вярвания, самите радчаи далеч не бяха на едно мнение какво се случва с душата на човек, след като тялото му умре. Повечето граждани, ако не друго, таяха смътното подозрение, че насилствената или несправедлива смърт, или липсата на правилните погребални приношения, стават причина духът на покойната да се задържи в света на живите, неканен и потенциално опасен. Но сега за пръв път чувах за цяла система, обитавана от призраци.

— Цялата система? Как така?

Все така смутена, лейтенанта Екалу сви рамене.

— Има различни истории.

Замислих се върху думите ѝ,

— Добре. Кораб, нека се представим. Изпрати любезните ми поздрави на капитана Хетнис от „Мечът па Атагарис“. — Както лейтенанта Екалу, така и „Милостта на Калр“ смятаха, че корабът при Призрачния портал вероятно е „Мечът на Атагарис“, и най-вероятно бяха прави. — И докато чакаме отговор — който щеше да пристигне след около пет минути, — нека си направим портал по-близо до станция Атоек. — Напуснали бяхме порталното пространство ненужно далеч, по моя заповед, защото исках да се ориентирам в ситуацията, преди да сме се приближили твърде много.

Но от това разстояние пътят ни до Атоек можеше да трае дни и дори седмици. Бихме могли, разбира се, да прескочим през портал много по-навътре в системата. На теория дори бихме могли да се появим непосредствено до станцията, макар че това би било изключително опасно. За да изпълним успешно подобна маневра, трябваше да знаем къде ще се намират всички кораби, совалки и плавателни капсули в мига, когато напускаме порталното пространство. Самото отваряне на портал можеше да унищожи всичко попаднало в обсега му, а самият кораб щеше да се сблъска с всеки съд, оказал се на пътя му при излизането от портала.

Правила бях такива маневри преди, когато бях кораб. По време на анексирания, когато допълнителните жертви и разрушения не се гледат под лупа. Но не и в радчайска система, пълна с цивилен трафик.

— Капитана, ще пиете ли чай? — попита лейтенанта Екалу.