Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 38

Но каквото и да бе станало, вината не беше на лейтенанта Тизаруат. Нито моя. И всички посрещнаха това с облекчение. На следващия ден седях в каютата си и пиех чай — пак от розова чаша, явно все още не се класирах за най-хубавия ни сервиз — в компанията на Сей- варден. Желанието ѝ да ме попита за случилото се с Тизаруат беше повече от осезаемо, но вместо това тя каза:

— Мислех си за онова, което ми каза преди. Че никога не съм те виждала да... тоест... — Замълча, осъзнала, предположих, че изречението няма да доведе до нищо добро. — Офицерите си имат свои каюти, така че това не е проблем, но дори не се бях замисляла дали моите Амаат... така де, тук няма къде да се усамотиш, нали така, няма къде да отидат, ако поискат да... Тоест...

Всъщност имаше доста подходящи за целта места, включително няколко складови помещения, совалките (макар че липсата на гравитация в совалките създаваше проблеми от друго естество), а за най-отчаяните — дори под масата във войнишката столова. Ала Сейварден винаги бе имала своя каюта, затова не знаеше за тези места.

— Сигурно е добре, че си задаваш тези въпроси — казах аз. — Но по-добре остави своите Амаат да запазят малкото достойнство, което им се полага. — Отпих от чая и добавих: — Изглежда, доста мислиш за секс напоследък. Радвам се, че не си привикала някоя от своите Амаат. — Нямаше да е първата офицера на този кораб, която прибягва до това.

— Мисълта не ми е чужда — отвърна Сейварден и лицето ѝ пламна още повече. — Но после се сетих какво би казала ти.

— Медиката не е твой тип, струва ми се. — Всъщност подозирах, че медиката не проявява никакъв интерес към секса по принцип.—Лейтенанта Тизаруат е възмладичка, а в момента не ѝ е до това. Какво ще кажеш за Екалу? — Ека- лу не би ѝ отказала, сигурна бях. Вече ѝ бе хвърлила око, но аристократичната външност и старомодният акцент на Сейварден колкото я привличаха, толкова я и плашеха.

— Не искам да я обидя.

— Защото си с по-висок чин от нея? Един вид да не ѝ се натрапиш като на подчинена? — Сейварден кимна в знак на съгласие. — Фактът, че мислиш за това по този начин, е обиден сам по себе си, не смяташ ли?

Тя изпъшка и остави чая си на масата.

— И в двата случая губя.

Махнах с ръка.

— Или и в двата случая печелиш.

Тя се засмя тихичко.

— Наистина се радвам, че медиката успя да помогне на Тизаруат.

В каютата на лейтенанта Тизаруат Бо Девет подпъхна одеялата ѝ за трети път през последния час. Нагласи възглавниците, измери ѝ температурата в ухото. Тизаруат я изтърпя с безучастното спокойствие на дрогиран човек.

— И аз се радвам.

Два дни по-късно — изминали бяхме почти една трета от пътя до Атоек- поканих лейтенанта Екалу и лейтенанта Тизаруат да обядват с мен. Заради въртящите се смени на „Милостта на Калр“ моят обяд беше вечеря за Екалу и закуска за Тизаруат. А понеже воините от Калр стържеха боята от стените на моята каюта, посрещнах гостите си в декадната стая. Това ми навя силни спомени, макар гази декадна стая да бе много по-малка от декадната стая на моите Еск, когато бях „Правдата на Торен4' и имах по двайсет лейтенанти във всяка от десетте си декади.