Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 35

Бо Едно, старшата на декадата, провери работата им и докладва на кораба, че са готови. А после, само с пръсти, добави:

— Кораб.

— Бо Едно — каза „Милостта на Калр“. Корабът познаваше отлично войната, чул бе мърморенето ѝ отначало докра ѝ. — Отнесете въпросите си към флотската капитана.

Бо Едно вече се бе отбила в лазарета — няма и пет минути, след като аз се бях прибрала в каютата си—и медиката ѝ беше казала същото. А корабът я насочваше към мен вече за трети път. И въпреки това Бо Едно се колебаеше. Според правилника на флота сега, когато лейтенанта Тизаруат беше в безсъзнание, а аз не бях посочила офицера, която да я замести, Бо Едно автоматично ставаше командир на декадата. Следователно имаше правото и дори задължението да се обръща към мен за информация и инструкции.

Второстепенните бяха част от своя кораб. Често се наблюдаваше смътното и парадоксално усещане, че всяка декада има своя полуидентичност, но тя съществуваше успоредно с безспорния и неотменим факт, че всеки второстепенен е само част от нещо по-голямо, само ръце и крака—и глас — на кораба. Никой второстепенен никога не би дръзнал да задава въпроси на капитаната, нито би обезпокоил офицера от екипажа с проблеми от лично естество.

Екипажът на „Милостта на Калр“ се състоеше от хора. Но последната му капитана беше изисквала тези хора да се държат максимално като второстепенни. Дори когато воините от собствената ѝ декада се обръщали към нея, го правели така, както би го направил корабът. Сякаш нямали свои лични грижи или желания. И този отколешен навик, изглежда, караше Бо Едно да се колебае. Сигурно би могла да се обърне към друга лейтенанта с молба тя да говори с мен, но Сейварден беше на вахта, а лейтенанта Екалу спеше.

В каютата си в лилаво и зелено аз тъкмо дояждах скела си. Казах на Пет:

— Калр, ще пия ча ѝ. И искам да свалиш боята от тези стени възможно най-бързо. Искам монитори.

Стените можеха да бъдат променени така, че да показват каквото човек поиска, включително изображения от космоса наоколо. Необходимите за тази промяна материали бяха налични в складовите помещения на кораба. По някаква причина капитана Вел беше предпочела боята. Колкото до мен, аз не държах на мониторите, но исках да отстраня в максимална степен всичко, което напомняше за бившата капитана.

С безизразна физиономия и равен глас Пет каза:

— Това може да ви причини известни неудобства, флотска капитана. — Корабът ѝ каза нещо и тя изведнъж се напрегна. Колебание. Сетне корабът я подкани да действа. — Капитана, Бо Едно иска да говори с вас.

Добре. Още четири секунди и щях да я извикам на рапорт. Изчаквах само да довърша вечерята си.

— Неудобствата няма да ме притеснят. Бо Едно да заповяда.

Бо Едно влезе, външно самоуверена и уплашена вътрешно. Поклони се вдървено, несигурна дали е редно да го прави — второстепенните не се покланяха.