Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 27

— Ти познаваш отлично всички места и кьошета, които една воина може да си спести при поддръжката, но откъде би могла да ги знае Тизаруат?

— Тя така или иначе носи отговорност за декадата си.

— Със същото основание би могла да порицаеш и мен — изтъкна Сейварден и отпи отново от чая си. — Би трябвало да знам за тези пропуски, но не знаех. Моите второстепенни винаги се грижеха за тези неща, без да им го казвам изрично. Защото знаеха, че това влиза в задълженията им. На Аатр циците, Екалу би трябвало да знае най-добре от всички ни за кои дреболии екипажът си затваря очите. С което не искам да я критикувам, разбери. Но и тя, и аз, носим някаква вина за пропуските в поддръжката, за което с пълно основание би могла да ни порицаеш. Защо реши да смъмриш Тизаруат, а не някоя от нас? — Не исках да се впускам в обяснения, затова не казах нищо, само посегнах да взема чашата си и отпих. — Признавам — продължи Сейварден, — че момичето не се представя в най-добра светлина. Не знае къде да си дене ръцете и краката, само рови в чинията си. И постоянно изпуска разни неща — вече счупи две чаши от сервиза на декадната стая. И е толкова... толкова мрачна. Очаквам всеки момент да заяви, че не я разбираме. Къде ѝ е бил умът на лордата? — Имаше предвид Анаандер Мианаай, лордата на Радч. — Толкова ли не можеше да ни прати някоя друга? Само Тизаруат ли е била на разположение?

— Вероятно. — От тази мисъл само се ядосах още повече. — Помниш ли когато самата ти беше новоизлюпена лейтенанта, бебе?

Тя остави бързо чашата си на масата, изглеждаше искрено ужасена.

— Моля те, не ми казвай, че съм била такава.

— Не, не такава. Ти беше тромава и ужасна по свой начин.

С ейварден изсумтя, развеселена и притеснена едновременно.

— И все пак. — Отново стана сериозна. И внезапно се вбеси, сетила се за онова, което бе искала да ми каже от самото начало. Нещо, което я плашеше дори повече от перспективата да ме обвини, че се отнасям несправедливо към лейтенанта Тизаруат. — Брек, целият екипаж си мисли, че ти коленича.

— Да. — Вече знаех това, разбира се. — Макар да не разбирам докрай защо. Калр Пет отлично знае, че никога не си идвала в леглото ми.

— Е... Като цяло, екипажът смята, че не се справям добре със... с този си дълг. Оставила съм те да се възстановиш на спокойствие от раните си и това е съвсем нормално, но вече е трябвало да ти помогна да... ами, да ти помогна да се освободиш от онова, което те тормози. Така смятат и са прави. — Отпи отново от чая. Преглътна. — О, боже, гледаш ме. Това винаги е лош знак.

— Съжалявам, че те притесних.

— О, не си ме притеснила — излъга тя. А после добави, вече по-близо до истината: — Е, притеснена съм, но не защото другите си мислят така за мен. Този разговор е... Брек, ти ме намери преди колко... преди година? И за цялото това време не съм те виждала да... тоест, когато ти беше... — Замълча. Реших, че се бои да не сбърка с избора на думи. Кожата ѝ беше твърде тъмна и не ѝ личеше кога се изчервява, но долових лека промяна в телесната ѝ температура. — Тоест, знам, че си била второстепенен. Че си второстепенен. А корабите не... тоест, знам, че второстепенните могат да...