Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 25

Наскоро бе имала повод да промени мнението си.

— Когато стигнем на Атоек — предположи тя, — при сестрата на лейтенанта Оун, ти ще се озовеш твърде близо до тази точка на пречупване.

Не беше толкова просто. Но...

— В общи линии.

— Брек — каза тя. Вероятно в знак, че държи да говори с мен като с Брек, а не с мен като с флотската капитана. — Има нещо, което не разбирам. Онзи ден лордата на Радч каза, че не можела да направи така, че ИИ-тата винаги и безпрекословно да ѝ се подчиняват, защото умовете им били твърде сложни.

— Да. — Беше го казала. В момент, когато ги притискаха други, по-неотложни проблеми, и нямаше време да задълбаят в този въпрос.

— Но корабите наистина обичат хората. Тоест определени хора. — По някаква причина изреченото я притесни, изправи я на нокти и тя посегна да отпие от чая си с надежда да прикрие тази своя реакция. После внимателно остави красивата чаша на масата. — И точно това е точката на пречупване, нали? Тоест би могла да бъде. Защо просто не направи така, че всички кораби да обичат нея?

— Защото и това би било потенциална точка на пречупване — казах аз и тя ме погледна неразбиращо, свъси- ла вежди. — Ти как избираш кого да обичаш? Случайно?

Сейварден примигна озадачено.

— Какво?

— На случаен принцип ли обичаш? Все едно вадиш късмети от кутия? Който извадиш, него обичаш? Или определени хора притежават нещо, което ги прави възможни обекти на любовта ти?

— Ами... мисля, че разбирам накъде биеш. — Остави вилицата си заедно с недокоснатото парченце риба. — Да, така мисля. Но не виждам какво общо има това със...

— Ако даден човек притежава нещо, което го прави възможен обект на любовта ти, какво ще стане, ако това нещо се промени? И вече не е същият човек, не докрай?

- Предполагам — каза тя бавно и замислено, — предполагам, че истинската любов не се пречупва пред нищо. — За радчаите „истинската любов“ не беше само романтичната любов между партньори, нито обичта между дете и родитела. „Истинска любов“ можеше да съществува между патрон и клиент. Всъщност очакваше се да съществува, на теория. — Така де — продължи Сейварден, необяснимо смутена, — представи си родителите ти да спрат да те обичат. — Свъси отново вежди. Заля я нова вълна от тревога. — Ти би ли могла да спреш да обичаш лейтенанта Оун?

— Ако — отвърнах, след като сдъвках и глътнах хапка от закуската, — се беше превърнала в нещо различно от себе си. — Сейварден продължи да излъчва неразбиране. — Коя е Анаандер Мианаай?