Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 18

— Флотска капитана — каза „Милостта на Калр" в ухото ми, после ми показа една Амаат, която отиваше към войнишката столова и си пееше тихичко — тъпа детска песничка, каквито се срещат на всички светове. ..Всичко се върти, всичко се върти, планетата обикаля слънцето, всичко се върти. Всичко се върти, луната обикаля планетата...“ Пееше разсеяно и фалшиво.

В моята каюта Калр Пет застана мирно и каза:

— Медиката иска разрешение да говори с вас, флотска капитана.

Войната Амаат в коридора, чула стъпките на своя колега зад себе си, млъкна, внезапно осъзнала какво прави.

— Да влезе — казах на Пет, напълно ненужно, разбира се, защото войната вече знаеше, че планирам да говоря с медиката.

Вратата се отвори и медиката влезе — мъничко по-рязко, отколкото се смяташе за допустимо.

— Флотска капитана-започна тя, напрегната и гневна.

Вдигнах ръка да я спра.

— Медика. Седнете. Ще пиете ли чай?

Тя седна. Отказа чая. Калр Пет излезе от каютата по моя заповед, добре овладяла негодуванието си, че ще пропусне разговор, който определено обещаваше да е интересен. Когато войната излезе, подканих с жест медиката, която седеше като на тръни срещу мен от другата страна на масата. „Слушам те“.

— Моля флотската капитана да ми прости. — Изобщо не личеше да я интересува ще ѝ простя ли, или не. Сви юмруци под плота на масата. — Флотска капитана. Иззели сте определени лекарства от лазарета.

— Така е.

Това я сепна, макар и само за миг. Изглежда, бе очаквала да отрека.

— Никоя друга не би могла да го направи — продължи медиката. — Корабът настоява, че те никога не са били вадени от инвентарния списък, а аз прегледах грижливо дневниците, всички записи, подробно ги прегледах, и няма данни някоя да ги е вземала. Единствено вие бихте могли да скриете това от мен.

Боях се, че това вече не е съвсем вярно. Но на глас казах друго:

— Вчера, в края на смяната си, лейтенанта Тизаруат дойде при вас и помоли за помощ, за нещо, което да облекчи пристъпи на слабо гадене и тревожност. — Преди два дни, няколко часа след като минахме през портала, лейтенанта Тизаруат бе започнала да изпитва безпокойство. И леко гадене. Същата вечер почти не докосна храната си. Нейните Бо бяха забелязали — със загриженост, разбира се. Така де, проблемът с повечето седемнайсетгодишни е как да им осигуриш достатъчно храна... помежду си бяха стигнали до извода, че я мъчи носталгия по дома. И че се чувства зле, задето аз не я искам тук. — Имате ли притеснения за здравето й?

Медиката така се възмути, че едва не скочи от стола си.

— Не е там въпросът! — После си спомни с кого разговаря. — Флотска капитана. — Преглътна, зачака, но аз мълчах. — Изнервена е. Данните от прегледа говорят за значителен емоционален стрес. Напълно разбираемо. Напълно нормално за млада лейтенанта на първото си назначение. — Още докато говореше, си даде сметка, че аз вероятно имам обширен опит с това какво е нормално за младите лейтенанти при първото им назначение. Съжали, че се е разприказвала, за миг дори съжали, че изобщо е дошла тук да ми търси сметка, да ме обвинява. Но само за миг.