Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 17

Събудила се бе с твърдото намерение да разговаря с мен в краткия промеждутък преди да застъпи на вахта, казала бе набързо сутрешната си молитва веднага щом стана от леглото. „Цветето на ползата е Амаат цяла и пълна“. Отклонила бях вниманието си от воините Калр във войнишката столова, но не можех да чуя първите стихове на молитвата, без да чуя и останалото. „Аз съм мечът на правдата...“ Сега медиката стоеше мълчалива и напрегната до стола си в декадната стая, където се хранеха офицерите.

Сейварден влезе в декадната стая усмихната и спокойна — за нея закуската се явяваше вечеря в края на смяната — и видя медиката, която чакаше вдървена и нетърпелива, по-намръщена от обичайното. Долових мигновеното раздразнение на Сейварден, после тя го прогони, извини се за закъснението си и получи в замяна едно разсеяно „няма проблем“.

Във войнишката столова воините Калр довършиха сутрешната молитва, като изрекоха и допълнителните стихове, които бях добавила аз — кратка молитва за мъртвите и изреждане на имената им. Оун Елминг. Нисем Птем — войната, която се бе разбунтувала на Име, предотвратявайки война с чужденците рррррр с цената на собствения си живот.

Декада Бо спеше в малко помещение, което приличаше повече на ниша, отколкото на стая, и едвам побираше десетте легнали едно до друго тела, отнемайки всяка възможност за усамотение и лично пространство. Воините Бо се въртяха, въздишаха, сънуваха, много по-неспокойни от второстепенните, които бяха спали някога тук.

В собствената си миниатюрна каюта тяхната лейтенанта, престъпно младата лейтенанта Тизаруат с невъзможно люляковите очи, също спеше, уж спокойно и без сънища, ала в тялото ѝ се усещаше подводно течение от напрежение, адреналинът ѝ беше малко по- висок от нормалното. Това ниво на адреналин би трябвало да я събуди, както се бе случило предната нощ, но медиката ѝ бе дала нещо да облекчи съня ѝ,

Медиката изгълта набързо закуската си, извини се под нос и само дето не изхвърча от декадната стая.

— Кораб — предаде тя, пръстите ѝ потрепнаха с ясно изразени движения, — искам да говоря с флотската капитана.

— Идва медиката — казах аз на Калр Пет. — Ще ѝ предложим ча ѝ. Но тя едва ли ще го приеме. — Пет провери колко чай е останал в термоса, после извади още една от тъмнорозовите чаши. Подозирах, че повече няма да видя емайлирания си сервиз, освен ако изрично не помоля за него.