Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 20

— Не е като да имам избор, нали, капитана? Тук сме отрязани от всичко и всички, нямам на кого да се оплача, поне докато не пристигнем на Атоек. — Стори ми се смутена и ядосана едновременно.

— Можете да се оплачете, щом стигнем там. Ако все още го искате. — И ако имаше на кого да се оплаче, разбира се.

— Флотска капитана. — Тя се изправи, преглътнала другото, което бе искала да каже. Поклони се вдървено. — Мога ли да си вървя?

— Да, медика, разбира се.

Лейтенанта Тизаруат беше проблем. Според официалното ѝ досие, което представляваше сух списък от факти, беше родена и израснала на планета, трето дете на една родитела и второ на друга. Получила бе образованието на радчаи от средна ръка. Показала добри резултати по математика, имала силното желание, но не и таланта да пише поезия, а за история ѝ липсвали и двете. Получавала издръжка от родителите си, макар никоя да не очаквала чудеса от нея. За пръв път излязла в открития космос, когато отпътувала за академията.

Прочетено между редовете, досието ѝ говореше, че не е родена да заеме някакво специално място в къщата си, нито да наследи нечие богатство или пост, нито да осъществи нечии високи очаквания, но пък че родителите ѝ са я обичали и глезели до деня, когато напуснала родната планета, за да постъпи във военната академия. Кореспонденцията ѝ с тях потвърждаваше тези изводи. Не личеше сестрите ѝ, по-големи от нея, да негодуват срещу битието ѝ на всеобща любимка, дори напротив, изглежда, са я глезели също като родителите. „Лекомислена“, беше казала за нея Скааиат Оуер. Аз пък ѝ бях лепнала етикета „вятърничава“, когато за пръв път видях необичайния и несъмнено изкуствен цвят на очите ѝ, Данните от теста ѝ за пригодност потвърждаваха това впечатление. Тези данни не говореха за хладнокръвност. Но не се връзваха и с тревожното униние, налегнало момичето малко след като стъпихме на борда на кораба.

Преподавателите ѝ в академията добре познаваха този тип девойки и бяха подходили към нея с подобаваща строгост, но без излишна суровост. Някои от тях несъмнено имаха свои разглезени сестрички, а и в крайна сметка момичето се готвеше за административна служба. Едва ли имаше значение, че не може да задържи вечеря в стомаха си в условия на микрогравитация — много новоизлюпени лейтенанти имат същия проблем, особено ако им липсва опит в космоса.

Преди два дни, докато Тизаруат беше на преглед в лазарета, а корабът залагаше връзките, чрез които оттук насетне — той, както и аз — щяхме да следим реакциите ѝ като на всички останали от екипажа, нейните воини Бо бяха преровили основно багажа ѝ и бяха стигнали до доста точни заключения относно биографията ѝ, Готови бяха да се възмутят от неадекватността на това натрапено им бебе, току-що излязло от академията, отлична мишена за подигравки и подбелени очи. Ала бяха готови да изпитат съпричастие и дори гордост в аванс, защото тяхна щеше да е заслугата за всичките бъдещи постижения на Тизаруат, понеже те, в крайна сметка, щяха да са я превърнали в истинска лейтенанта. Те щяха да са я научили на всичко наистина важно. Готови бяха да са нейни. И много им се искаше тя да се окаже от онези лейтенанти, на които служиш с гордост.