Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 15

Имаше място за още богове — винаги има. Но аз не вярвах в никой от тях. Екипажът би се смутил, ако оставя личната си ниша празна, но тези трите би трябвало да свършат работа. За мен те не бяха богове, а сувенири, които да ми напомнят за нещо друго. Екипажът не знаеше за какво става въпрос, нито би го разбрал, дори да знаеше, затова аз горях тамян преди трите си божества, когато горях и за боговете на кораба, и точно като Амаат и Калр, те получаваха дължимите си приношения от храна и украсени с емайл медни цветя. Когато видя за пръв път цветята, Калр Пет се намуси, защото цветята бяха обикновени и евтини, а не какви- то — според нейните представи — една Мианаай следва да предложи на своите богове. Беше споделила това с Калр Седемнайсет, с недомлъвки и без да споменава името или чина ми. Не знаеше, че съм второстепенен, не знаеше, че заради това на кораба му е много лесно да ми покаже как се чувства тя, какво казва, където и да го е казала, когато и да съм поискала аз въпросното сведение. Сигурна бе, че корабът ще запази в тайна клюкарстването ѝ,

Два дни след като си генерирахме портал, на път към Атоек в собствения си миниатюрен фрагмент от вселената, аз седях на леглото си и пиех чай от тъм- норозова стъклена чаша, докато Калр Пет прибираше личбите и кърпата от сутрешното хвърляне. Личбите бяха показали стабилен добър късмет, разбира се — само най-глупавата сред капитаните би разчела нещо друго в подредбата на малките метални дискове върху кърпата.

Затворих очи. Усетих коридорите и каютите на „Милостта на Калр“, безупречно бели, без петънце. Целият кораб миришеше познато на рециклиран въздух и почистващи препарати. Декада Амаат беше изтъркала своята част от коридорите и каютите, за които отговаряше. Тяхната лейтенанта, Сейварден, старша на всички лейтенанти от екипажа, тъкмо завършваше инспекцията си, раздаваше похвали и порицания, възлагаше задачите за утре, всичко това със старомодния си изящен акцент. Сейварден беше родена за тази работа, родена беше с лице, което я бележи като член на една от най-висшите къщи в Радч, далечна братовчеда на самата Анаандер Мианаай, богата и отлично възпитана. Отгледана беше с мисълта, че ще командва. В много отношения беше образец на радчайска офицера. Сега, когато говореше с воините от своята декада, така спокойна и самоуверена, приличаше почти на онази Сейварден, която помнех отпреди хиляда години, преди да загуби кораба си и да бъде натикана в спасителна капсула от свой второстепенен. Проследяващото устройство на капсулата било повредено и тя се носила из космоса столетия. След като я намерили и разтопили, след като открила, че всичките ѝ познати и приятели отдавна са мъртви, че собствената ѝ къща вече не съществува, а Радч се е променил драматично, Сейварден напуснала пределите на радчайския космос и няколко години се скитала сама, отчаяна, без цел. Не докрай решена да умре, ако питаха мен, но затаила тайната надежда да налети на някакъв фатален инцидент. Беше наддала на тегло, откакто я намерих, върнала си бе част от изгубената мускулна маса, изглеждаше много по-здрава сега, ала все още някак уморена. Била на четирийсет и осем, когато онзи второстепенен я на- тикал в спасителната капсула. Ако броим и хилядата години космическо скиталчество, значи беше втората по възраст на борда на кораба.