Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 12

— Мда — съгласи се Калр Пет, явно присъединявайки се към неизреченото от пилотата подозрение на какво се дължи нетипичната ми сдържаност.

Добре. Приятно гледане, Анаандер Мианаа ѝ.

Пътят до „Милостта на Калр“ беше дълъг, но лейтенанта Тизаруат нито веднъж не прибягна до торбичката, нито показа някакъв признак на дискомфорт. Прекарах тези часове в дрямка и мислене.

Корабите, комуникациите и данните пътуват между звездите през портали, обозначени с маяци и постоянно отворени. Изчисленията са направени предварително, маршрутите са набелязани през изкривеното пространство на порталите, където разстоянията не съвпадат с разстоянията в нормалния космос. Но бойните кораби като „Милостта на Калр“ могат да генерират свои собствени портали. Това крие много по- големи рискове, разбира се — заложиш ли неправилен маршрут, избереш ли погрешен вход или изход, корабът ти може да се окаже навсякъде или никъде. Това не ме тревожеше. „Милостта на Калр“ знаеше какво прави и ние щяхме да пристигнем по живо по здраво на станция Атоек.

И докато пътувахме през порталното пространство в свой собствен мехур от нормално пространство, щяхме да сме напълно изолирани. Исках го това. Исках да се махна от Палата Омоу, да се махна от погледа на Анаандер Мианаай, далеч от всяка заповед или намеса, която може да ѝ хрумне.

Почти бяхме пристигнали и предстоеше скачване, когато корабът каза в ухото ми:

— Флотска капитана. — Не беше необходимо да се обръща към мен по този начин, достатъчно бе да излъчи към мен, че иска да привлече вниманието ми. А и почти винаги усещаше какво искам, без нужда да го изричам на глас. Можех да се свързвам с „Милостта на Калр“ по начин, недостъпен за останалите на борда. Ала не можех да бъда „Милостта на Калр“, както преди много години бях „Правдата на Торен“. Не и без напълно да изгубя себе си. Завинаги.

- Кораб — отвърнах тихо. И без да казвам нищо друго, „Милостта на Калр“ ми даде резултатите от изчисленията, които бе направил, без да чака изрична заповед — списък от възможни маршрути и часове на потегляне, които се появиха пред вътрешния ми взор. Избрах най-скорошния час, дадох заповедта и след малко повече от шест часа потеглихме.

2

Тираната беше казала, че си приличаме по много неща, и в някои отношения беше права. И тя като мен — каквато бях преди — бе съставена от хиляди тела, които споделяха обща идентичност. От тази гледна точка си приличахме много. Прилика, която някои граждани бяха забелязали (макар и едва напоследък, в рамките на последните стотина години) и изтъквали по време на спорове относно военната употреба на второстепенни сегменти.

Изглежда ужасно, когато си представиш, че се случва на теб или на твоя близка. Но самата лорда на Радч живееше по този начин, беше в немалко отношения близко подобие на корабите, които ѝ служеха, така че възможно ли бе това да е наистина толкова ужасно, колкото твърдяха хулителите? И не е ли нелепо да се твърди, че през цялото това време Радч не е бил символ на абсолютната справедливост, на правдата?