Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 10

— Ти също.

Излязох във външния офис. Лейтенанта Тизаруат стоеше неподвижна и мълчалива. Младшата инспектора зад бюрото гледаше право пред себе си, а пръстите ѝ се движеха бързо, без съмнение беше заета с някаква спешна задача.

— Лейтенанта — казах остро и излязох от офиса, без да изчакам за отговор. Минах през тълпата намусени корабни капитани и излязох на доковете, където ме чакаше совалката, с която да стигна до „Милостта на Калр“.

Совалката беше твърде малка да генерира свое собствено гравитационно поле. За мен безтегловността не беше проблем, но за новоизлюпените офицери често се явяваше такава. Оставих лейтенанта Тизаруат при шлюза да изчака Калр Пет, после се изтласках през неприятната граница между гравитацията на станцията и безтегловността на совалката, насочих се към едно от креслата и се вързах с коланите. Пилотата ми кимна почтително, понеже поклоните са трудни при тези обстоятелства. Затворих очи и видях, че Пет стои в голямо складово помещение на територията на палатата, семпло помещение със сиви стени. Пълно със сандъци и кутии. В едната си ръка държеше чаша за чай от деликатно стъкло с наситен розов цвят. В отворена кутия пред нея имаше още от същия сервиз — термос, още седем чаши и друга посуда. Насладата ѝ при вида на красивия сервиз, желанието ѝ да го вземе, бяха помрачени от колебание. Не можех да прочета мислите ѝ, но се досетих, че са ѝ казали да си избере сервиз от склада, тя е намерила този, харесала го е много, но не може да повярва, че наистина ще ѝ разрешат да го вземе. Може и да грешах, но този сервиз ми изглеждаше ръчно изработен и поне на седемстотин години. Не знаех, че Калр Пет има толкова добър вкус за сервизи.

Прогоних образа. По всичко личеше, че войната ще се позабави. Можех междувременно да си открадна малко сън.

Събудих се след три часа и първото, което видях, беше лейтенанта Тизаруат с люляковите очи, която стягаше коланите на креслото срещу мен. Калр Пет — видимо доволна, след като бе отмъкнала безценния сервиз от склада на палатата, поне така предположих, се изтласка към лейтенанта Тизаруат, кимна ѝ, каза: „Просто за всеки случай, лейтенанта“, и ѝ връчи торбичка за почти неизбежните последствия, когато стомахът на младата офицера се сблъска с микрогравитацията.

Навремето познавах доста млади лейтенанти, които бяха приемали това предложение като лична обида. Лейтенанта Тизаруат взе торбичката с усмивка, която не стигна до останалите части на лицето ѝ, Изглеждаше все така съвсем спокойна и хладнокръвна.

— Лейтенанта — казах аз, докато Калр Пет се изтласкваше към креслото до пилотата, друга Калр. — Взели ли сте някакви лекарства?

Още една потенциална обида. Лекарствата против повръщане се намираха лесно и аз познавах отлични офицери с дългогодишна служба, които вземаха от тях всеки път, когато предстоеше да се качат на совалка. Което не означаваше, че са склонни да го признаят.