Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 8

— Флотска капитана — поздрави тя. — Аз съм лейтенанта Тизаруат. — И се поклони отново.

Не отговорих, само я погледнах. И да я притесни погледът ми, тя с нищо не го показа. „Милостта на Калр“ все още не получаваше данни за физическото ѝ състояние, а кафявата ѝ кожа така и не потъмня от изчервяване. Малобройните дискретни игли близо до лявото ѝ рамо говореха за семейство заможно, но не и от най-издигнатите в Радч. Реших, че или притежава свръхестествен самоконтрол, или е глупачка. Нито едното, нито другото ми беше по вкуса.

— Влезте, капитана — каза непознатата младша инспектора и ме покани с жест във вътрешния офис. Отправих се натам, без да кажа и дума на лейтенанта Тизаруат.

Тъмнокожа, с кехлибарени очи, елегантна и аристократична дори в тъмносинята униформа на пристанищните власти, старша инспектора Скааиат Оуер стана и се поклони, когато вратата зад мен се затвори.

— Брек. Тръгваш значи?

Отворих уста да кажа: „Веднага щом ни дадеш зелена светлина да потеглим“, но си спомних за Калр Пет и задачата, с която я бях изпратила.

— Чакам Калр Пет. Явно не мога да тръгна без приемлив сервиз за хранене.

Изненада мина за миг по лицето на Скааиат. Тя знаеше, разбира се, че съм пратила нещата на капитана Вел за съхранение и че нямам нищо, с което да ги заменя. Веднага щом изненадата премина, на нейно място се появи зле прикрит смях.

— Е — каза тя. — Ти не би ли се чувствала по същия начин? — Ако бях на мястото на Пет, това имаше предвид. Ако бях кораб.

— Не, не бих. Не се е случвало. Някои от другите кораби го правеха. Още го правят. — Най-вече Мечове, които така или иначе се смятаха за по-висши от по- малките и не толкова престижни Милости и транспортните Правди.

— Моите Седем Исса държаха на тези неща. — Скааиат Оуер беше служила като лейтенанта на кораб е човешки воини, преди да стане старша инспектора тук, на Палата Омоу. Погледът ѝ се спря на единственото ми бижу, малка златна игла, забодена близо до лявото ми рамо. Махна с ръка, уж да смени темата, макар на практика да не я сменяше. — Атоек значи? — Дестинацията ми не беше публично достояние, дори би могла, в известен смисъл, да се води деликатна информация. Но Оуер бяха сред най-старите и богати къщи. Скааиат имаше братовчеди, които познаваха хора, които знаеха това-онова. — Лично аз не бих те изпратила точно там.

— Там отивам.

Тя прие отговора ми, без да се изненада или засегне, поне ако се съдеше по изражението ѝ,

— Седни. Чай?

— Не, благодаря. — Всъщност малко чай би ми дошъл добре, а при други обстоятелства с радост бих си побъбрила със Скааиат Оуер, но вече нямах търпение да се махна оттук.

И този ми отговор старша инспектора Скааиат прие спокойно. Самата тя също остана права.

— Като стигнеш на Атоек, ще потърсиш Баснааид Елминг. — Не беше предположение. Знаеше, че ще го направя. Баснааид беше по-малката сестра на лице, което и двете бяхме обичали някога. Лице, което аз, по заповед на Анаандер Мианаай, бях убила. — В някои отношения тя много прилича на Оун, но в други — не.