Читать «Партньори» онлайн - страница 12

Двама-трима мъже в ъгъла се заминаваха с устройство, което Патрик не виждаше. Цялото му тяло бе опасано с жички, все едно бе коледна елха.

Нямаше да го убият, повтаряше си той, макар че през следващите няколко часа смъртта можеше да се окаже желано избавление. Беше си представял този кошмар хиляди пъти през последните години. Молеше се никога да не го преживее, но бе сигурен, че рано или късно това ще стане. Знаеше, че дебнат в сенките, душат следите му, раздават подкупи, обръщат подмолните камъни.

Патрик предчувстваше всичко това. Ева бе твърде наивна.

Затвори очи, опита се да овладее мислите си, да диша равномерно. Онези продължаваха да се суетят наоколо, да подготвят тялото му за това, което бяха намислили. От инжекциите пулсът му се ускори, кожата го сърбеше.

„Не знам къде са парите. Не знам къде са парите.“ Едва не започна да го скандира на глас. Добре че беше лепенката на устата му. „Не знам къде са парите.“

Обаждаше се на Ева всеки ден между четири и шест следобед. Всеки ден. Седем дни в седмицата. Никакви изключения, освен ако не бяха предварително планирани. Разтуптяното му сърце бе убедено, че тя вече е преместила парите, че са скрити на двайсетина места из целия свят. Самият той не знаеше къде.

Но… щяха ли да му повярват?

Вратата се отвори отново и неколцина от мъжете излязоха. Дейността около шперплатовия плот полека-лека замираше. Сетне настана тишина. Патрик отвори очи и видя, че стойката на системата я няма. Гай го гледаше. Улови внимателно единия край на лепенката върху устата му и го отлепи, за да може да говори, ако реши.

— Благодаря — каза Патрик.

Лекарят бразилец се появи отново и заби игла в ръката му. Спринцовката беше дълга и пълна само с оцветена вода, но Патрик нямаше как да го знае.

— Къде са парите, Патрик? — попита Гай.

— Нямам никакви пари — отговори той. От притискането към шперплата главата го болеше. Стегнатата черна лента на челото му бе станала топла. Не бе помръдвал от часове.

— Ще ми кажеш, Патрик. Гарантирам ти, че ще ми кажеш. Можеш да го направиш веднага или след десет часа, когато си полумъртъв. Имаш шанс да облекчиш положението си.

— Не ми се умира — изрече Патрик и очите му се изпълниха със страх. Няма да ме убият, каза си.

Гай взе едно малко, просто, злокобно устройство от плота до Патрик и го приближи до лицето му. Представляваше квадратна кутийка, върху която имаше никелирано лостче с гумен връх. От кутийката излизаха две жици.

— Когато лостчето е нагоре, веригата е прекъсната. — Гай внимателно хвана гумения връх с два пръста и леко помръдна лостчето надолу. — Когато доближи тази малка чертичка, веригата ще се затвори и токът ще достигне до електродите по тялото ти.

Спря лостчето на милиметри от чертичката. Патрик стаи дъх. Стаята беше притихнала.

— Би ли искал да видиш какво ще стане тогава? — попита Гай.

— Не.

— Тогава… къде са парите?

— Не знам, кълна се.

Гай премести лостчето до чертичката, на десетина сантиметра от лицето му. Токовият удар беше мигновен и кошмарен — огнени вълни разкъсаха плътта му. Патрик се сгърчи и найлоновите въжета се изопнаха. Стисна очи и зъби, твърдо решен да не крещи, но се отказа след част от секундата и нададе пронизителен писък, който отекна из цялата къща.