Читать «Партньори» онлайн - страница 10

— Жаден — отговори Патрик.

Гай развинти капачката на малка бутилка минерална вода и внимателно изля съдържанието между устните му.

— Благодаря — отговори Патрик и се усмихна.

— Гладен ли си? — попита Гай отново.

— Не. Какво искате от мен?

Гай бавно остави бутилката на масата и се наведе към лицето му.

— Най-напред да уточним нещо, Патрик. Докато спеше, взехме отпечатъци от пръстите ти. Знаем кой си, така че те моля да прескочим първоначалното отричане.

— Кой съм аз? — попита Патрик и пак се ухили.

— Патрик Ланиган.

— Откъде?

— От Билокси, Мисисипи. Роден в Ню Орлиънс. Женен, с шестгодишна дъщеря. Изчезнал преди повече от четири години.

— Уцели. Това съм аз.

— Кажи ми, Патрик, успя ли да видиш собственото си погребение?

— Това престъпление ли е?

— Не. Само слух.

— Да. Видях го. Бях трогнат. Не знаех, че имам толкова много приятели.

— Колко мило. Къде отиде след погребението?

— На разни места.

Някъде отляво се приближи силует и регулира клапана на системата за венозно вливане.

— Какво е това? — попита Патрик.

— Коктейл — отговори Гай и кимна на другия, който се отдръпна в ъгъла на стаята. — Къде са парите, Патрик? — попита след това той и се усмихна.

— Какви пари?

— Които взе.

— А, онези ли? — отвърна той и пое дълбоко дъх. Очите му изведнъж се затвориха, тялото му се отпусна. Минаха няколко секунди и гърдите му започнаха да се надигат по-бавно.

— Патрик — каза Гай и леко го разтърси.

Не последва отговор — само признаците на дълбокия сън.

Веднага намалиха дозата и зачакаха.

Досието на Джак Стефано, с което разполагаше ФБР, не беше дълго. Някогашен детектив от Чикаго с две научни степени по криминология, бивш скъпоплатен ловец на издирвани престъпници, отличен стрелец, самообучил се спец в шпионажа, понастоящем собственик на съмнителна вашингтонска фирма, която, изглежда, вземаше огромни суми за издирване на изчезнали хора и организиране на скъпо наблюдение.

Материалите на ФБР за Патрик Ланиган заемаха осем кашона. Беше логично едното досие да привлече другото. Доста хора искаха Патрик да бъде открит и върнат у дома. За целта бе нает екипът на Стефано.

Фирмата на Стефано, „Едмънд Асошиътс“, се намираше на последния етаж в невзрачна сграда на шест преки от Белия дом. Двама агенти застанаха край асансьора във фоайето, а двама други нахълтаха в офиса на Стефано. Едва не се сборичкаха с дебела секретарка, която настойчиво твърдеше, че мистър Стефано е много зает в момента. Завариха го зад бюрото му да говори доволно по телефона. Когато нахълтаха и му показаха значките си, усмивката му се изпари.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Стефано. На стената зад гърба му висеше подробна карта на света, по чиито зелени континенти тук-там просветваха малки червени лампички. Коя от тях беше Патрик?

— Кой ви нае да откриете Патрик Ланиган? — попита агент №1.

— Информацията е поверителна — отговори Стефано презрително. Имаше дълъг полицейски стаж и не беше лесно да го сплашиш.