Читать «Партньори» онлайн - страница 11

— Днес следобед ни се обадиха от Бразилия — каза агент №2.

И на мен, помисли си Стефано. Чутото го стресна, но положи всички усилия да не му проличи. Челюстта му леко увисна, раменете му се отпуснаха. Умът му трескаво запрехвърля възможните обяснения за появата на двамата копои. Беше говорил с Гай и с никой друг. На него можеше да има пълно доверие. Гай не би се обадил на никого, особено на хора от ФБР. Не можеше да е той.

Беше позвънил по клетъчния телефон от планините в Източен Парагвай. Нямаше начин да са засекли разговора.

— Тук ли сте? — попита агент №2 хитроумно.

— Да — отговори той. Слушаше, но не чуваше.

— Къде е Патрик? — попита агент №1.

— Може би в Бразилия.

— Къде в Бразилия?

Стефано успя да повдигне рамене. Вдървено.

— Не знам. Това е голяма страна.

— Имаме заповед за арестуването му — каза агент №1. — Той е наш.

Стефано пак повдигна рамене, този път по-непринудено, сякаш искаше да каже: „Голяма работа.“ — Искаме го — добави агент №2. — Веднага.

— Не мога да ви помогна.

— Лъжеш! — изръмжа агент №1.

Двамата направиха крачка напред към бюрото и гневно се вторачиха в Стефано. Агент №2 продължи:

— Имаме хора във фоайето, отвън, зад ъгъла, пред къщата ти във Фолз Чърч. Ще наблюдаваме всяко твое движение, докато не получим Ланиган.

— Чудесно. А сега можете да си вървите.

— И гледай да не пострада. Ако с него се случи нещо, с радост ще те приберем на топло.

Тръгнаха в крак и Стефано заключи вратата след тях. Кабинетът му нямаше прозорци. Застана пред картата на света. В Бразилия имаше три червени лампички, което означаваше малко. Бавно поклати глава. Пълно недоумение.

Бе изразходвал толкова много време и пари, за да прикрие следите си.

В някои кръгове фирмата му се смяташе за най-добрата, що се отнася до анонимността. Досега никога не го бяха засичали. Никой никога не знаеше кого дебне Стефано.

3

Още една инжекция, за да се събуди. После друга, да възстанови чувствителността на нервите му.

Вратата се отвори шумно и стаята изведнъж се обля в светлина. Изпълни се с гласовете на много мъже и тропота на тежките им обувки. Всеки, изглежда, имаше някаква задача.

Гай даваше нареждания, а някой боботеше на португалски.

Патрик отвори очи и пак ги затвори. След това ги отвори окончателно, защото инжекциите започнаха да действат. Мъжете кръжаха около него, действаха десетки ръце. Безцеремонно срязаха слиповете му, оставиха го съвсем гол. Зажужа електрическа самобръсначка, която започна да щипе кожата му тук-там по гърдите, слабините, бедрата, глезените. Той прехапа устни и направи гримаса, сърцето му замря, макар че болката все още не бе започнала.

Гай се наведе над него. Ръцете му не вършеха нищо, но очите наблюдаваха всичко.

Патрик не продумваше, но за всеки случай отгоре се спуснаха чифт ръце и залепиха върху устата му широка сребриста лепенка. С помощта на щипки „крокодили“ поставиха на обръснатите места студени електроди. Силен глас попита нещо за „напрежението“. Закрепиха електродите с лепенки. Стори му се, че преброи осем болезнени точки по тялото си. Може би девет. Нервите му бяха обтегнати до скъсване. Стиснал очи, усещаше как ръцете се движат над него. Лепенките опъваха и щипеха кожата.