Читать «Партньори» онлайн - страница 14

Беше уморена, но и дума не можеше да става за сън. Данило бе казал, че ще дойдат да я търсят. Не можеше да се прибере у дома. Не мислеше за парите, а за него. Беше ли жив? Много ли страдаше? Какво им бе казал и на каква цена?

Тя избърса очите си и се зае да подреди документите. Нямаше време за сълзи.

Най-добрите резултати идват на третия ден, след епизодични изтезания. И най-издръжливите постепенно рухват. Болката влиза в сънищата и става все по-голяма, докато жертвата очаква следващия сеанс. На третия ден повечето се предаваха.

Гай не разполагаше с три дни. Неговият пленник не беше заловен по време на война; той беше американски гражданин, издирван от ФБР.

Към полунощ оставиха Патрик сам за няколко минути — за да страда и да мисли за следващата партида. Кожата му бе зачервена от тока и топлината. Тялото му бе плувнало в пот. Под лепенките на гърдите му, където електродите се бяха впили в плътта, се стичаше кръв. Дишаше тежко, облизваше сухите си устни. Найлоновите въжета на китките и глезените бяха протрили кожата.

Гай се върна сам и седна на стола до шперплатовия плот. За момент стаята притихна — чуваше се само дишането на Патрик, усилията му да се овладее. Той стискаше клепачи.

— Ти си много упорит човек — изрече Гай най-сетне.

Патрик не отговори.

Първите два часа не бяха дали резултати. Всички въпроси бяха свързани с парите. Бе повторил десетки пъти, че не знае къде са. Съществуват ли? Не. Какво е станало с тях? Не знае.

Гай нямаше голям опит в изтезанията. Бе се консултирал със специалист — перверзен изрод, на когото това наистина доставяше удоволствие. Бе прочел някакъв наръчник по въпроса, но не бе имал време за практически занимания.

Сега, след като Патрик бе видял колко страшно може да е всичко, бе важно да му развърже езика.

— Къде беше по време на погребението си? — попита Гай.

Мускулите на Патрик сякаш се поотпуснаха. Първият въпрос, който не се отнасяше до парите. Поколеба се, обмисляйки отговора. Имаше ли нещо опасно? Бяха го хванали. Историята му щеше да бъде разказана. Може би ако се покажеше по-сговорчив, щяха да прекратят мъченията?

— В Билокси — отвърна той.

— Криеше ли се?

— Да, разбира се.

— И видя опелото?

— Да.

— Откъде?

— От едно дърво. С бинокъл. — Патрик продължаваше да държи очите си затворени, юмруците стиснати.

— Къде отиде след това?

— В Мобайл.

— Там ли се криеше?

— Мобайл беше едното от местата.

— Колко време остана там?

— Месец-два.

— Толкова дълго? И къде живя в Мобайл?

— В евтини мотели. Не се задържах на едно място. Нагоре-надолу по залива. Дестин. Панама Сити Бийч. Пак Мобайл.

— Променил си външността си.

— Да. Обръснах брадата, боядисах си косата, отслабнах двайсетина килограма.

— Учи ли чужд език?

— Португалски.

— Значи си знаел, че ще дойдеш тук.

— Къде е „тук“?

— Примерно в Бразилия.

— Да, прецених, че в Бразилия човек може да се скрие.