Читать «Партньори» онлайн - страница 8

Напрежението нарастваше с всяка минута. Никаква вест от Данило. Никой не вдигаше телефона. Ако наистина го бяха намерили, нямаше да мине много време, преди да започнат жестоките разпити. Точно затова Ева трябваше да бяга.

Час и половина. Реалността започваше да тегне на раменете й. Данило бе изчезнал, а той не би отишъл никъде, без да я уведоми. Планираше ходовете си много внимателно, винаги се страхуваше от сенките зад гърба си. Но ето че най-ужасният им кошмар се развихряше светкавично.

Обади се на две места от автомата във фоайето на фирмата. Най-напред на домакина на сградата, където беше апартаментът й — в Леблон, южен квартал на Рио. Той се обитаваше от богатите и красивите. Попита дали някой е ходил в апартамента й. Отговорът беше „не“. Човекът обеща да следи за посещения. След това се обади в офиса на ФБР в Билокси, щата Мисисипи. Обясни колкото се може по-спокойно, че е спешно, положи усилия да говори на американски английски без акцент. Зачака. Знаеше, че след този момент няма да има връщане назад.

Някой бе отвлякъл Данило. Миналото му най-накрая го бе настигнало.

— Ало? — Чу глас, сякаш беше на съседната пресечка.

— Агент Джошуа Кътър?

— Да.

Тя помълча за миг, а после попита:

— Вие ли ръководите разследването на Патрик Ланиган?

Знаеше много добре, че е той.

— Да. Кой се обажда? — попита след кратка пауза мъжът.

Щяха да засекат, че разговорът е от Рио, и това би им отнело около три минути. После следите щяха да се загубят в морето от десет милиона жители. Въпреки това тя се озърна неспокойно.

— Обаждам се от Бразилия — каза Ева точно по сценария. — Заловиха Патрик.

— Кой? — попита Кътър.

— Ще ви дам едно име.

— Слушам. — Гласът на агента прозвуча троснато.

— Джак Стефано. Познавате ли го?

Последва пауза, докато Кътър човъркаше из паметта си за името.

— Не. Кой е той?

— Частен агент от Вашингтон. Издирва Патрик от четири години.

— И твърдите, че го е хванал, така ли?

— Да. Хората му са го открили.

— Къде?

— Тук, в Бразилия.

— Кога?

— Днес. Мисля, че не е изключено да го убият.

Кътър се замисли за секунда и попита:

— Какво друго можете да ми кажете?

Ева му даде номера на Стефано във Вашингтон, затвори телефона и излезе от сградата.

Гай прегледа внимателно документите, взети от къщата на Дани, и се зарадва на невидимата следа. В месечното извлечение от местната банка бе вписано салдо от три хиляди долара — не точно това бяха очаквали. Единствената вноска беше от хиляда и осемстотин долара, а дебитът за месеца не надхвърляше хиляда. Дани наистина живееше скромно. Сметките за телефона и електричеството още не бяха платени, но и срокът не беше изтекъл. На десетина по-дребни сметки бе отбелязано, че са платени.

Един от хората на Гай провери всички телефонни номера в бележника му, но не откри нищо интересно. Друг прегледа файловете на твърдия диск и установи, че Дани не е бил кой знае какъв компютърен спец. Имаше въздълъг дневник с приключенията му в бразилските пущинаци. За последен път бе записал нещо в него преди близо година.