Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 90

— Мислех, че си много уморен — засмя се тя и неговият смях отекна като ехо в слушалката.

— Уморен съм, ала не съм умрял — отговори Рай дрезгаво. — Ще се видим след няколко часа.

Сали с усмивка остави слушалката. След като изяде самотната си вечеря, взе един душ и седна в кабинета да препрочита книгата, като нанасяше поправки и изменения в полетата. Тази работа така я погълна, че когато чу ключа на Рай в ключалката, се изненада колко бързо бе минало времето. Остави ръкописа и скочи, но й се зави свят и трябваше да се хване за облегалката на стола. Просто трябваше да помни да се движи по-бавно.

Рай влезе в кабинета и като огледа облеклото й, прозрачна тъмносиня нощница и халат в същия цвят, измореното му лице грейна в усмивка. Той хвърли сакото си, свали разхлабената си вече вратовръзка и тръгна към нея, като разкопчаваше в движение ризата.

— Сега разбирам колко е хубаво човек да се прибира вкъщи, където жена му да го чака по нощница — отбеляза Рай, обви ръце около нея и я привлече за целувка. — Като инжекция адреналин.

— Недей да свикваш — предупреди го тя. — Просто се изкъпах по-рано, защото нямах какво друго да правя. Много ли си гладен?

— Да-а — провлачи той. — Нали няма да ме караш да чакам?

— Знаеш, че имах предвид ядене! — засмя се Сали и тръгна към вратата. — Измий се, докато сложа масата. Всичко е още топло.

— Не си прави труда да сервираш в столовата — подвикна Рай след нея. — В кухнята ще ни е по-удобно.

Тя се съгласи и той дойде в кухнята. Докато ядяха, обсъждаха книгата й. Рай вече бе говорил с един познат литературен агент и искаше да предадат книгата, преди да заминат за Европа.

— Ала тя не е готова — възрази Сали. — Вече започнах да правя корекции, за да се препечата.

— Искам да я дадем сега — настоя той. — Това е груба чернова и тя няма да очаква в момента да е идеално.

— „Тя“ ли? — наостри уши Сали.

— Да, тя — засмя се Рай и сивите му очи блеснаха. — Прилича на кльощав булдозер на име Барбара Хоупуел и е с двадесет години по-възрастна от мен, така че можеш да си прибереш ноктите.

Сали го изгледа. Имаше чувството, че той съзнателно предизвиква ревността й, а не й се искаше да му дава такова предимство.

— Защо толкова бързаш?

— Защото не искам да се притесняваме за книгата, докато сме в Европа. Наеми машинописка, прави каквото щеш, но искам, преди да заминем, книгата да ти се махне от главата.

Тъй като се бе подразнила, че се бе подигравал с ревността й, тя опря лакти на масата и му върна:

— А не ти ли е минавала през ум мисълта, че сега, както съм свършила книгата, може да ми е скучно да се въртя цял ден тук? Трябва да почна да си търся работа, не да се разхождам из Европа.

Ако бе искала да го ядоса, бе надминала всичките си очаквания. Рай побледня, после на скулите му изби червенина. Стовари вилицата върху масата, изправи се, хвана я за китката и я издърпа да стане и тя.