Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 70

— Казвала съм ти, че мога да се грижа за себе си — измърмори тя, озадачена дали да му вярва или не. Но не смееше да му повярва! Как би могла? Познаваше го твърде добре и знаеше колко бе силен сексуалният му апетит.

Не можаха да продължат разговора, защото в този момент в залата влезе кралят на Сакария, Негово Кралско Величество Абу Харун ал Махди. Всички се поклониха, а жените направиха реверанс, включително американките в групата. Кралят изглеждаше доволен. Бе по-нисък от повечето сакарийци, ала петстотинте години власт на фамилията му си личаха по гордата походка и прямия поглед. Той поздрави гостите си — първо на перфектен английски език, после на френски и накрая на арабски.

Сали се изправи на пръсти да го види по-добре и за момент монархът срещна погледа й и го задържа. След моментно колебание той й кимна с колеблива, леко срамежлива усмивка, на която тя отвърна със свойствената си топла, приятелска усмивка. После между тях се изпречи група от хора, които се приближиха към него, и кралят се скри от погледа й.

— Направи ново завоевание — отбеляза Рай с присвити очи.

— Само дето му се усмихнах — възрази Сали сърдито, защото думите му прозвучаха като обвинение.

— Усмивката ти е недвусмислена покана, скъпа — провлачи той.

Имаше намерение да се държи невъзможно и да направи деня колкото се може по-тежък за нея.

— Не е ли време за модното шоу? — попита тя, благодарна за всичко, което би отклонило вниманието му от нея.

— След половин час — отговори Рай и я повлече към залата, където щеше да се проведе ревюто. Няколко от водещите световни модни дизайнери бяха се събрали за модното шоу на Марина и повечето от подредените край подиума столове бяха вече заети. Изискано облечени жени се смееха и бъбреха, докато любезните им кавалери се оглеждаха с прикрит интерес.

Изведнъж през ума й мина една мисъл и Сали прошепна на Рай:

— Предполагам, че Корал участва в ревюто.

— Разбира се.

— Е, тогава може и да седнем — заяде се тя. — Сигурно и с топ няма да могат да те мръднат оттук.

Пръстите му се забиха болезнено в рамото й.

— Млъкни — изръмжа той. — Боже мой, не можеш ли просто да млъкнеш? — Бързо се огледа и, преди да бе успяла да възрази, я измъкна от залата. Попита нещо един пазач, който, кой знае защо, отдаде чест и ги отведе през пасажа до една малка стая. Рай я бутна вътре и затвори вратата зад тях.

— Каква е тази стая? — попита припряно Сали с надеждата да го отклони от тъмната ярост, която се четеше на лицето му, и се огледа, сякаш й бе много интересно.

— Не ме интересува — отсече той. Гласът му бе толкова груб, че думите едва се разбираха. После тръгна решително към нея. Тя разтревожено заотстъпва назад, но само след няколко крачки Рай я хвана. Не каза нищо друго, само я дръпна към себе си и покри устните й със своите. Целуваше я с такъв всепоглъщащ глад, че Сали забрави да се бори. В този случай все едно би било безсмислено. Не можеше да се мери със силата му, а и той я държеше толкова близко, че телата им се притискаха от раменете до коленете. Кръвта започна да бумти в ушите й и тя се отпусна, задържана само от ръцете му. Много минути по-късно Рай откъсна устни и се вгледа в зачервеното й, опиянено от любов лице. — Не ми говори за други жени — заповяда й тихо и неравномерният му дъх погъделичка устните й. — Никоя друга жена не може да ме възбуди като теб, малка вещице, дори когато не го искаш. Желая те и сега — завърши със стон.