Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 64

— Няма нужда да ми казваш как да си върша работата — сопна му се Сали и отново се отдалечи от него.

— Не, това, от което имаш нужда, е хубавичко да те напляскам — измърмори той. Силата му и дългите му крака му позволяваха да не изостава от нея въпреки тълпата.

Може би се бе надявал с тази глупава забележка да я накара да се усмихне, но тя не му обърна внимание и продължи да обикаля. Сали рядко си водеше бележки на такива места, защото бе разбрала, че хората се смущават от това. Едно от качествата й бе, че имаше отлична памет и тя я използваше, като разпознаваше синята кръв и финансовите гиганти на Европа. Светските събития не бяха точно нейната специалност, ала можеше да назове името и страната на важните и не толкова важни хора.

Рай я хвана под ръка и се наведе да прошепне:

— Този отдясно е заместник държавният секретар, а до него е френският външен министър.

— Знам — отговори Сали самодоволно. Вече бе забелязала двамата мъже. — Но не виждам представители на комунистически страни и предполагам, че влиянието на Зейн се чувства.

В този момент един висок изискан господин с посребрена коса и меки сини очи се приближи към тях и протегна ръка:

— Господин Бейнс — поздрави той сърдечно Рай със силен британски акцент. — Радвам се да ви видя отново.

— За мен е удоволствие, господин посланик — отговори Рай и пое ръката му. — Сали, искам да те представя на Александър Уилсън-Хюм, посланика на Великобритания в Сакария. Господин посланик, съпругата ми Сали.

Светлосините очи на посланика грейнаха, той взе ръката й и я поднесе към устните си със старомодна галантност.

— Удоволствието е изцяло мое. — Усмихна се, а Сали измърмори някаква стандартна любезност. — Отдавна ли сте омъжени, госпожо Бейнс?

Устните й трепнаха в закачлива усмивка.

— От осем години, господин посланик.

— Боже мой, осем години! — Той я изгледа стреснато и Сали изведнъж се зачуди дали е имал причини да мисли, че Рай не е женен, когато го е срещал по-рано. Ала ако бе така, то посланикът прикри смущението си със завидно самообладание и продължи, без да трепне: — Изглеждате толкова млада, не ми се вярва, че сте женена и една година.

— Вярно е — съгласи се Рай. — Тя остарява красиво.

Посланикът го погледна доста стреснато, но Сали само се усмихна на безочието му, въпреки кухата болка, която се надигаше в нея при мисълта за откровените му изневери. Просто трябваше да го приеме, каза си тя. Само една наивна глупачка би очаквала мъж като Рай да е верен. Той бе прекалено чувствен и прекалено привлекателен.