Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 58

— Рай, искам да се облека…

— Не още, бебчо — изтананика Рай и отметна дългата й коса, за да притисне устни към топлата вдлъбнатина зад ухото й. — Още е рано, а ние нямаме да правим нищо по-важно, отколкото отново да свикнем един с друг. Ти си моя жена и ми харесва да те чувствам в прегръдките си.

— Жена, с която си се разделил — настоя тя и се опита да отдръпне глава от настойчивите му устни, но се оказа, че просто бе отметнала назад глава, за да му даде по-добър достъп до шията си. Когато той намери пулса й и жадно го засмука, сякаш искаше да изпие жизнените й сокове, сърцето й забумтя.

— Снощи не бяхме разделени.

— Снощи… — Гласът й изневери и едва след минута Сали успя да продължи: — Снощи беше резултат от спомени, от старо привличане, нищо повече. Да го отдадем на доброто старо време и да забравим за това, а?

Рай се бе отпуснал върху възглавниците, ала я държеше притисната към себе си. За нейна изненада думите й сякаш не го ядосаха, защото й се усмихна лениво:

— Нямам нищо против да отстъпя сега. Снощи спечелих войната.

Тя едва не трепна от болка при мисълта, че пак се бе предала, защото знаеше, че не може да бъде щастлива с него. Отпусна за момент глава на рамото му и си позволи да се отдаде на удоволствието от близостта му. Той я галеше по гърба и раменете, играеше си с косите й и ги отмяташе на една страна, за да падат върху гърдите му. Докосването му, както винаги, я оставяше без сили и докато още можеше да разсъждава, вдигна глава от рамото му и го погледна сериозно.

— Въпреки това няма да се получи — прошепна Сали. — Ние и двамата сме се променили, а сега има и други съображения. Корал е влюбена в теб, Рай. Не можеш просто да й обърнеш гръб… Или имаше намерение да си я държиш?

— Като котка си — отбеляза той лениво и ласките му станаха по-интимни. — Винаги дращиш и съскаш. Но аз имам дебела кожа и нямам нищо против да си малко темпераментна. Не се безпокой за Корал. Какво знаеш за нея, между другото?

— Тя дойде в моя апартамент — сподели Сали, — за да ме предупреди, че нямаш сериозни намерения към мен, че винаги се връщаш при нея. — Опита се да се измъкне от дръзките му пръсти и откри, че търкането на кожата й в неговата спира дъха й от копнеж.

Рай изруга през зъби.

— Жените — изръмжа той — са най-злите създания на света. Не й вярвай, бебчо, Корал няма нищо общо с мен. Аз правя каквото си искам с когото си искам… А точно сега искам жена си.

— Не е толкова лесно — настоя тя. — Моля те, Рай, пусни ме. Не мога да те накарам да разбереш, когато ме държиш така…

— Тогава ще продължавам да те държа — прекъсна я той. — Основното е, че ти си моя и ще си останеш моя. Не мога да те пусна и се надявам, че не си влюбена в онзи твой фотограф, защото иначе мисля, че ще го убия!

Сали пребледняла се вгледа във внезапно присвитите му очи и стиснатите зъби. Рай реагираше на чисто първично ниво при мисълта, че друг мъж я докосва, и тя изведнъж разбра колко глупаво бе било да му позволи да мисли, че има връзка с Крис. Това не само бе предизвикателство към мъжкото чувство за превъзходство на Рай, а и не бе честно към Крис да го използва като щит. Рай бе опасен, той можеше да нарани Крис и вината щеше да бъде нейна.