Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 60

— Крис не е твоя работа — заяви твърдо и го погледна предизвикателно, като го забеляза как стисна мрачно устни. — Ала аз не съм спала с него, така че приемай го както искаш. — След това предизвикателство и признание последваха няколко минути мълчание и когато тя събра кураж да го погледне, бе потресена от неприкритото желание, изписано на лицето му. — Не… Не ме гледай така — прошепна и отново сведе очи.

— Искам те — каза той дрезгаво. — И ще те имам. Радвам се, че в момента нямаш любовник, защото не искам на пътя си никакви усложнения.

Сали уморено вдигна глава.

— Не, ти още не разбираш. Това, че не спя с никой, не значи, че искам да възстановим брака си. Ако те интересува, никога не съм спала с друг, освен с теб, но прост не искам да живея с теб. Не виждаш ли? — продължи умолително. — Аз имам нужда от своята работа, както ти имаше нужда от твоята, когато току-що се бяхме оженили. Сега не мога да съм щастлива да си стоя в къщи и да чистя, сега имам нужда от повече, повече, отколкото ти си готов да ми дадеш. Имам нужда от свободата си.

Когато я погледна, лицето му бе напрегнато, очите му неспокойни.

— Не искай от мен да те пратя в опасна командировка — промълви Рай. — Не мога. Ако нещо се случи с теб и аз съм отговорен, че си била там, няма да мога да го понеса. Ала що се отнася до работата… Може би можем да стигнем до компромис. Нека опитаме, да видим как ще я караме заедно. Всичко, което правехме преди, бе да се любим. Не стигнахме дотам, да се опознаем като хора. Ще бъдем тук още три дни. Нека докато сме тук просто да се наслаждаваме един на друг и да се загрижим за бъдещето, когато се върнем в Щатите. Можем ли да издържим три дни, без да се караме?

— Не знам — отвърна тя предпазливо. Изкушението да се наслади на тези три дни я обезсили. Сали познаваше Рай, знаеше, че неговата идея за компромис бе да я върже, така че тя да прави каквото той иска, но нищо не можеше да стори, докато бяха тук. Вече бе взела мерки — бе изтеглила спестяванията си и знаеше, че когато се върнеха в Ню Йорк, трябваше да си тръгне, ала засега… Засега защо да не можеше просто да се отдаде на удоволствието, че бе със съпруга си, когото обичаше? Три дни бяха толкова малко време, в които да се натрупат достатъчно спомени като за цял живот. Не виждаше ли Рай, че бяха напълно несъвместими?

— Добре — съгласи се най-накрая. — Но когато се върнем, не очаквай машинално да се пренеса при теб. Ще държа на този компромис.

Силните му устни се извиха в усмивка.

— Никога не съм и мислил друго — каза той, зарови пръсти в косите й и я привлече към себе си. Целувката започна бавно, после постепенно се задълбочи, докато двамата се вкопчиха един в друг в общата си потребност, която можеше да бъде удовлетворена само по един начин.

Докато се обличаха за нещо средно между прием и пресконференция, която Марина даваше преди благотворителния бал, Сали бе потресена колко познато й изглеждаше това, как бе същото както преди толкова години, без да трябва изобщо да говорят. Тя първа влезе в банята, после, докато се гримираше и сресваше, Рай взе душ и се избръсна. Изчака я да си сложи червило, след това я грабна и я нацелува, размазвайки червилото, и се разсмя, когато Сали хукна обратно към огледалото да се оправи. Колко пъти го бе правил в миналото? Не можеше да си спомни. Това бе част от техния брак и когато срещна очите му в огледалото и разбра, че и той си го спомняше, двамата се усмихнаха един на друг.