Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 56

По едно време той закри слушалката с ръка и й каза:

— Защо не си лягаш? Аз не знам кога ще свърша.

Тя не искаше да заспива, всичките й инстинкти бяха против това, но не можеше да си тръгне, докато Рай я гледаше. Освен това бе толкова уморена, всички кости и мускули я боляха от дългите часове седене в самолета. Можеше да си почине само за няколко минути, докато той говореше. Сали спеше леко, щеше да го чуе, когато отидеше в банята.

Спусна завесите към балкона и стаята потъна в полумрак. После с въздишка на блаженство пропълзя между възглавниците, опъна изтръпналите си крака, зарови глава в една възглавница и моментално заспа.

Някое време по-късно се събуди, когато някой прошепна: „Мръдни се“, и тя се претърколи да направи място за топлото тяло, което се пъхна до нея. Смътно знаеше, че би трябвало да се разсъни, ала й бе толкова приятно и тихото бръмчене на климатичната инсталация отново я унесе.

Часовата разлика бе объркваща. Когато се събуди, бе тъмно, но бе спала часове. Все още замаяна, се взря в тъмната фигура, която излизаше от банята.

— Кой е? — попита с надебелял от съня глас. Още не можеше да проясни съзнанието си. Дори не бе сигурна къде се намира.

— Рай — отговори кадифено-дрезгавият глас. — Извинявай, че те събудих, станах да пия вода. Искаш ли и ти една чаша?

Звучеше божествено и Сали с въздишка се съгласи, после мъчително се надигна. Само миг по-късно в ръката й имаше чаша студена вода. Тя я изпи жадно и му върна чашата. Рай отиде да я занесе обратно в банята, а Сали се отпусна между възглавниците, като сънено мислеше, че той трябва да има очи като на котка, защото не бе запалил никакви лампи.

В момента, в който леглото се огъна от теглото му, тя си спомни, че бе планирала да се измъкне. Сърцето й се сви от страх.

— Чакай — задъха се от паника Сали и протегна ръка да го отблъсне. Ръката й опря в топла гладка кожа. Потресена, забрави какво се гласеше да каже, и изтърси: — Ти си гол!

В тъмнината Рай се изсмя и се обърна към нея. Тежката му ръка се обви около кръста й и въпреки напразната й съпротива я привлече плътно към тялото му.

— Винаги съм спал гол… Не помниш ли? — подразни я той и докосна с устни челото й. Дъхът й спря в гърдите и тя започна да трепери от натиска на това силно топло тяло. Мъжкият му аромат изпълваше ноздрите й и опиваше сетивата й. Борейки се отчаяно с все по-нарастващото желание да се притисне към него и да му позволи да прави с нея каквото поиска, Сали опря ръце в гърдите му да го отблъсне. Ала вместо това усети, че тънките й пръсти са се заровили в космите на гърдите му. — Сали — прошепна Рай дрезгаво, потърси я и намери устните й в тъмнината. Тя със стон вдигна ръце и ги обви около врата му. Знаеше, че трябва да му устои, но никога не бе успявала и дори сега, когато имаше толкова добри причини да се бори с него, изкушението от очакването за такова диво удовлетворение не й позволи да го отблъсне.

Той също не бе останал спокоен. Голямото му тяло трепереше срещу нея, когато вдигна устни от нейните и обсипа с целувки лицето и очите й. Сали му позволи да свали ципа на кафтана и да го смъкне от раменете й, после треперещите му ръце започнаха да изследват нежната извивка на гърдите й, които бе оголил. Тя безпомощно зарови лице в рамото му, потръпвайки от силата на желанието, което бе събудил в нея. Не искаше Рай да спира, знаеше, че ако спре, тя ще полудее.