Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 31

Той рязко я пусна и Сали се отдръпна на няколко крачки. Бе доволна от това разстояние, имаше нужда от него, за да се справи с Рай, а близостта му замъгляваше съзнанието й с еротична треска.

— Решението ми е окончателно — отсече той. — Няма да ходиш в задгранични командировки, за постоянно.

Тя го погледна и усети, че й става лошо. За постоянно? По-лесно би спряла да яде, отколкото да се откаже от опасните вълнения на работата, която обичаше. Години наред да бе планирал, не би могъл да измисли нещо, което да я нарани повече.

— Толкова много ли ме мразиш? — промълви Сали и очите й станаха почти черни от болка. — Какво съм ти направила, че постъпваш така с мен?

— Разбира се, че не те мразя — възкликна Рай и прокара ръка през черната си коса. — Опитвам се да те предпазя. Ти си моя съпруга и не искам да пострадаш.

— Глупости! — извика тя и стисна юмруци. — Да съм вързана тук е по-лошо от всичко, което би могло да ми се случи в командировка! Тук съм полужива. Полудявам, като час след час гледам тази проклета пишеща машина и нищо не ми идва в главата. И не ми казвай, че съм твоя съпруга! Нашите отношения се свеждаха до това, че в продължение на една година от време на време спяхме заедно, после ти тръгна по твоя си път, а аз по моя, и сега съм много по-щастлива, отколкото някога съм била с теб. Ти като съпруг беше още по-смотан, отколкото аз като съпруга! — Спря и пое треперливо въздух, като се опита да овладее желанието си да счупи нещо, да го удари с юмрук. Макар да бе избухлива, обикновено се владееше и знаеше, че сега нервите й бяха опънати от чувството за безпомощност.

— Смотан или не, ти си моя съпруга и ще си останеш такава — заяви той студено, хвърляйки думите като камъни върху главата й. — А моята съпруга няма да ходи в задгранични командировки.

— Защо просто не ме застреляш? — повиши глас Сали. — Това би било много по-милостиво, отколкото да ме подлудиш от скука. Да те вземат дяволите, Рай, аз дори не знам защо се ожени за мен!

— Ожених се, защото ми дожаля за теб — осведоми я той грубо и тя се задъха от ярост.

— Ти… На теб ти е дожаляло за мен?! — Струваше й се, че ще се пръсне от гняв. Можеше ли да й каже нещо по-унизително?

— Беше толкова самотна — обясни Рай спокойно, сякаш всяка дума не късаше обтегнатите й нерви. — И толкова изгладняла за обич, за човешко докосване. Помислих си, защо пък не, по дяволите. Бях на двайсет и осем години, време ми беше да се оженя. А при теб имаше и допълнителен бонус.

— Да! — озъби се Сали и изтича към прозореца. Искаше да гледа улицата долу, каквото и да е, само не това подигравателно мургаво лице, тези саркастични очи. — Така се спаси от всичките си приятелки, които те преследваха. — Прииска й се да забие един юмрук в зъбите му, но знаеше, че няма да й се размине, той щеше да си върне.

Рай се засмя на гнева й и дойде зад нея, толкова близо, че дъхът му разрошваше косите й.

— Не, бебчо, допълнителният бонус беше, че ти полудяваше всеки път, когато те докоснех. Изглеждаше толкова тиха и кротка, една закръглена малка гугутка, ала в леглото се превръщаше в дива котка. Контрастът беше очарователен.