Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 32

— Виждам, че доста си се смял на това — прошепна тя и лицето й пламна от унижение.

— О, не, никога не съм се смял. — Гласът му изведнъж стана мек и тих. — Когато правехме любов, бе прекалено хубаво. Никоя друга жена не може да се сравни с теб. Всичко друго в теб се е променило, но не и начинът, по който реагираш към мен.

Гордостта й бе накърнена и Сали отвърна рязко:

— Забрави за това. То не значи нищо.

— Мисля, че значи. Значи, че отново съм намерил съпругата си. Искам те обратно, Сали.

От изненада тя се извъртя да го погледне. Очите й бяха станали огромни.

— Шегуваш се! — Гласът й потрепери. — Това е невъзможно!

— Защо да е невъзможно — прошепна той, привлече я към себе си и притисна лице към косите й. — А и всъщност никога не съм искал да те пускам да си ходиш. — Гласът му стана нисък и прелъстителен. Сали знаеше, че Рай съвсем съзнателно използва еротичното му въздействие, за да я разоръжи и разсее, ала това, че познаваше оръжията му, не й даваше силата да се пребори с тях. Потрепери и се опита да се отдръпне, но той я хвана по-здраво. — Мислех, че ще отстъпиш и ще ми се обадиш. Беше ми дошло до гуша от скандалите ти и исках да ти дам урок. — Вдигна глава и погледна в изненаданите й очи. — Ала ти не се обади, а аз правех кариера и времето минаваше. Седем години разделени е много време, но през това време и двамата сме станали по-зрели и аз имам намерение да те водя за тази каишка, която все още имаш на врата си.

— Не ставай глупав! — Тя тръсна глава да отрече твърдението му, че няма избор, че покорно ще се остави да я води. Много неща не знаеше за нея! — Нищо няма да излезе, Рай. Ние сега сме различни хора. Вече не съм доволна да се мотая из къщи. Има толкова много неща, които искам да направя, че може и да не стигна до всичките. Трябва да съм в движение.

— Аз ще пътувам доста покрай документалните филми, които съм подписал да правя. Винаги можеш да напуснеш работа и да пътуваш с мен.

Сали отскочи така, сякаш бе хвърлил към нея змия.

— Да напусна работа? Ти да не си луд? Не искам да прекарам живота си, влачейки се след теб! Това за мен не е просто работа, това е и моя професия. Ако толкова искаш да сме заедно, ти напусни работа. — Стисна устни и го изгледа предизвикателно.

— Аз печеля повече от теб — възрази той. — Би било глупаво да напусна. Освен това, аз съм собственик на това списание.

— Цялата идея да се опитваме да живеем заедно е глупава. Защо просто да не се разведем мирно и тихо? Няма нужда да се безпокоиш, че ще ти искам издръжка, обичам сама да си изкарвам парите…

— Не — прекъсна я Рай и стисна зъби. — Никакъв развод, при никакви обстоятелства.

— Добре, може би можеш да направиш така, че да ми е трудно да получа развод. Ала не съм длъжна да живея с теб и не съм длъжна да работя при теб. Има други списания, вестници и телевизии, а аз съм добра в работата си. Нямам нужда нито от теб, нито от твоето списание.

— Нямаш ли? Както ти казах и преди, имам доста приятели и ако спомена тук-там, че не искам да работиш, повярвай ми, няма да си репортер. Може би ще можеш да си намериш работа в някой ресторант или като шофьор на такси, но дотам, а ако искам, мога да попреча и на това. — Той присви очи и се усмихна. — А междувременно ти продължаваш да си моя съпруга и аз имам намерение да се отнасям към теб като към такава.