Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 102

— Опитвал си се да ме намериш? — попита тя и очите й се разшириха от изненада. Значи Рай не я беше просто забравил през всичките тези години! — А сега? Опитваше ли се да ме намериш и сега?

— Май ми е станало навик да се опитвам да те намеря — опита се той да се пошегува, ала лицето му бе прекалено напрегнато, за да изрази какъвто и да било хумор. — И през ум не ми мина да те търся тук. Проверявах по вестниците във всички големи градове, защото си мислех, че ще търсиш работа като репортер. Толкова често ми казваше, че ти е скучно без работа, и мислех, че веднага ще започнеш отново да работиш.

— Мислех, че ще ми е скучно — призна Сали. — Но не беше. Имах книгата, върху която работех, ала най-вече ти беше до мен.

Лицето му светна от любопитство.

— Ти доста се бори за това — ухили се Рай като вълк.

— Нямах избор. Фактът, че работех в твоето списание, ти даваше всички козове.

— Никак дори. Мярнах една дълга плитка, която се развяваше над едно стегнато задниче, и сякаш някой ме изрита в корема. Пожелах те още преди да съм видял лицето ти. Помислих си, че е злобна шега на съдбата да намеря жена, която да пожелая точно когато съм започнал да търся жена си, ала след няколко погледа към теб бях твърдо решен да те имам. После налетях на теб в коридора и те познах. Нежната малка фея с умопомрачителната плитка беше собствената ми съпруга, променена почти до неузнаваемост, освен големите сини очи. А ти ясно ми показа, че изобщо не се интересуваш от мен. Бях прекарал осем години с усещането за теб, запечатано във всичките ми сетива, а теб не те интересуваше!

— Разбира се, че ме интересуваше! — прекъсна го тя и се изправи да застане срещу него. Трепереше от напрежение, но не можеше да го остави да мисли, че не бе означавал нищо за нея. — Ала не исках да ти позволя отново да ме нараниш. Едва не ме уби, когато си тръгна първия път, и не мислех, че ще го преживея още веднъж. Опитвах се да се предпазя от теб. Дори си внуших, че напълно съм те преодоляла. Но не се получи — завърши тихо, навела поглед към пода.

Той пое дълбоко въздух.

— Приличаме си. И двамата сме като независими и настръхнали диви животни, опитваме се да се предпазим на всяка цена и ще ни бъде трудно да се променим. Обаче аз наистина съм се променил, Сали. Пораснал съм. Имам нужда от теб повече, отколкото от вълнения. Това е трудно да се каже, трудно е съзнателно да се оставиш открит за болка. Любовта прави човек уязвим и е нужно много доверие, за да признаеш, че обичаш някого. Защо иначе хората толкова се мъчат да скрият любовта си, когато знаят, че не е споделена? Обичам те. Можеш да ме разкъсаш на парчета или можеш да ме издигнеш толкова високо, че да се изгубя. Доверието трябва да започне някъде, Сара, и аз съм готов да направя първата крачка. Обичам те.

Това, че я нарече Сара, помете всичките дълги години на самота и болка и тя вдигна пребледнялото си, обляно в сълзи лице.

— И аз те обичам — каза тихо, като молитва. — Винаги съм те обичала. Избягах, защото бях наранена. Бях несигурна и не усещах, че ти ме обичаш, а Корал разкъса сърцето ми с гнусните си инсинуации. Ала днес реших, че те обичам прекалено много, за да те оставя да си отидеш, да те оставя на нея без бой. Щях да тръгна след теб, Рай Бейнс, и да те накарам да повярваш.