Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 103

— Хей! — отвърна той също толкова тихо и разтвори ръце. — Давай. Накарай ме да повярвам, любов моя.

Сали се хвърли в прегръдките му и усети как ръцете му се затварят здраво около нея. Не можеше да спре сълзите, които мокреха врата му, и Рай се опитваше да я успокои, като нежно целуваше мокрите й бузи и очи.

Бяха живели прекалено дълго разделени. Целувките му станаха гладни и ръцете му започнаха да обхождат леко наедрялото й тяло. В нея пламна желание и тя извика беззвучно. Той я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята, същата спалня, където я бе занесъл преди осем години като невинна младоженка и я бе посветил в опияняващата чувственост на своите ласки. И сега бе същото като тогава. Рай бе едновременно нежен и страстен, а Сали му отговаряше без никаква сдържаност. Когато огънят на желанието им най-после бе уталожен, тя остана да лежи замаяна между изпомачканите чаршафи. Тъмната му рошава глава бе сгушена в мекото й рамо, а устните му сънливо докосваха извивката на гърдите й. Тънките му пръсти галеха леката издутина, където бе тяхното дете.

— Биваше ли? — прошепна той в кожата й. — Не е ли опасно да правим любов?

— Не — увери го Сали и вплете пръсти в гъстата коса, която се къдреше на врата му. Не можеше да се насити да го докосва и бе щастлива, че Рай тежи върху нея, изтощен от пътуването и от ласките.

Той бе вече полузаспал, но измърмори:

— Не искам да те затварям в клетка. Просто искам да долиташ обратно при мен всяка вечер.

— Любовта не ме затваря в клетка — отговори тя и целуна челото му, единственото, до което можеше да стигне. И наистина бе така. Сали бе изненадана. Къде бяха отишли всичките страхове за нейната независимост? После разбра, че това, от което всъщност се бе страхувала, бе, че можеше отново да бъде наранена. Любовта на Рай щеше да й даде трамплин, от който да се изстреля до недостигани досега висини. Бе свободна както никога преди, свободна, защото имаше сигурност. Той не я задържаше, той прибавяше силата си към нейната.

— Ти имаш талант — прошепна Рай. — Истински талант. Използвай го, любов моя. Ще ти помагам с всичко, с което мога. Отново се влюбих в теб, когато те намерих, ти също си пораснала и си се превърнала в жена, която ме подлудява, когато си наблизо, и ме кара да умирам, когато сме разделени.

Сали се усмихна в тъмното. Изглежда, все пак си бе струвало да ходи на всичките онези курсове преди толкова години.

Той заспа на рамото й и тя също заспа, доволна и сигурна в любовта му. За пръв път усещаше, че нуждата им един от друг бе нещо постоянно. Винаги бе чувствала връзката, която я задържаше при него, ала досега не знаеше, че Рай бе също толкова обвързан с нея. Затова не се бяха развели, затова той дори не се бе опитал да получи развод. Мястото им бе един до друг и винаги щеше да бъде.