Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 100

По едно време започна отново да вали проливно. Когато тя вдигна очи към небето, вече и двамата бяха мокри до кости.

— Колко сме глупави! — засмя се Сали. — Защо не влезем вътре, вместо да стоим на дъжда?

— А на теб не ти трябва да настиваш! — Той я пусна да стъпи и се наведе да вземе пътната си чанта. — Да влезем да се изсушим, после може да поговорим.

Рай настоя тя да си вземе един горещ душ, докато той се преоблече, и когато излезе от банята, Сали видя, че бе направил кафе. Двете димящи чаши вече чакаха на масата.

— Колко хубаво! — въздъхна тя, отпи блажено и горещата течност я достопли.

Рай се отпусна на един стол до масата и разтърка с ръка врата си.

— Трябва ми да ме държи буден — каза уморено.

Сали го погледна, видя изтощението, изписано на лицето му, и сърцето й се сви от болка.

— Съжалявам — прошепна тя.

Той махна с ръка и между тях увисна мълчание. Сякаш се страхуваха да започнат, страхуваха се да кажат нещо лично, и Сали се вторачи в чашата си.

— Крис замина — обади се внезапно Рай, без да я поглежда.

Тя рязко вдигна глава.

— Замина ли?

— Напусна. Дауни ми каза… По дяволите, не знам преди колко време. Всичко ми е в мъгла. Обаче е напуснал и е казал, че се мести в друг град.

За момент Сали се надяваше, че Крис и неговата Ейми са се събрали, че той е напуснал работа, за да създаде семейство, ала знаеше, че това просто не може да се бе случило с Крис. Прободе я болка при мисълта колко близо бе била до възможността да изгуби Рай и бързо отпи още една глътка кафе.

— Предполагам, че Барбара ти се е обадила — каза тя.

— Моментално — призна Рай. — Много съм й задължен за тази услуга. Напълно обърках снимачния график, за да взема първия самолет за Ню Йорк. И без това ме мислят за луд, както летя напред-назад през океана винаги когато спрем за малко. Побърквах се — сподели той мрачно. — Да не знам къде си, дали си добре, да знам, че вярваш на това, което ти е наговорила онази злобна уличница.

— Госпожа Хърман каза ли ти какво каза тя? — попита Сали. Искаше да разбере дали разказът е бил предаден точно. В нея се надигаше дива надежда. Рай бе казал, че Корал е излъгала, и определено не се държеше като виновен.

— Дума по дума, обляна в сълзи. — Той изведнъж се пресегна и здраво стисна ръката й. — Излъгала те е — повтори напрегнато. — Ако някога си вярвала на нещо, повярвай в това. Корал може и да е бременна, но се кълна, че бащата не съм аз. Никога не съм правил любов с нея, макар че тя много се опитваше да започне връзка с мен.

Сали бе потресена. В гласа му звънеше неоспорима искреност, ала все пак тя попита недоверчиво:

— Никога?!

Скулите му пламнаха.

— Точно така. Мисля, че бях предизвикателство за нейното самочувствие. Тя просто не можеше да повярва, че нямам желание да спя с нея, дори когато й казах, че съм женен и че никога никоя жена не ме е привличала както съпругата ми — отговори Рай и я погледна напрегнато. Сали се изчерви и той стисна по-здраво ръката й. — Мисля, че заради това те мразеше — продължи, без да откъсна очи от нея. — Отхвърлих я заради теб и тя опита всичко, за да ни раздели, да те нарани. Може и да не е планирала да прави това, което направи, но ти си й дала повод със съмненията си. Ако е наистина бременна, вероятно иска аз да й дам пари за аборт. Бременността е смърт за една манекенка, а не мога да си представя Корал като любяща майка.