Читать «Пикник край пътя» онлайн - страница 2

— Обаче в края на краищата ви се наложи да повярвате.

— В края на краищата — да.

— И какво?…

— Внезапно ми хрумна, че Хармънт и останалите пет Зони на Посещението… впрочем, извинете, тогава бяха известни само четири… че те всичките лежат върху твърде гладка крива. Пресметнах координатите на радианта и ги изпратих в списание „Нейчър“.

— И ни най-малко не ви развълнува съдбата на родния град?

— Виждате ли, по онова време аз вече вярвах в Посещението, но никак не можех да се заставя да повярвам на паническите кореспонденции за горящи квартали, за чудовища, които избирателно похапват старци и деца, и за кръвопролитни сражения между неуязвимите пришълци и във висша степен уязвимите, но неизменно доблестни кралски танкови части…

— Имали сте право. Спомням си, нашего брата репортерите тогава забъркахме големи каши… Но нека се върнем към науката. Откриването на радианта на Пилман беше първият, но навярно не и последен ваш принос към изучаването на Посещението?

— Пръв и последен.

— Но вие, без съмнение, през цялото това време внимателно сте следили хода на международните изследвания в Зоните на Посещение…

— Да… От време на време прелиствам „Докладите“…

— Имате предвид „Доклади на Международния институт за извънземни култури“?

— Да.

— И кое, според вас, е най-важното откритие за всичките тези тринайсет години?

— Самият факт на Посещението.

— Моля?

— Самият факт на Посещението е най-важното откритие не само за изтеклите тринайсет години, но и за цялото време откак съществува човечеството. Не е чак толкова важно кои са били тия пришълци. Не е важно откъде са пристигнали, за какво са пристигнали, защо толкова кратко са стояли и къде са се дянали после. Важно е това, че сега човечеството със сигурност знае: ние не сме самотни във Вселената. Боя се, че Институтът за извънземни култури никога вече не ще има шанса да направи по-фундаментално откритие.

—Това е страшно интересно, доктор Пилман, но аз всъщност имах предвид открития от техническо естество. Открития, от които би могла да се възползва нашата земна наука и техника. Та нали цяла плеяда видни учени смятат, че намереното в Зоните на Посещение е в състояние да промени целия ход на човешката история.

— Н-не бих казал, че принадлежа към привържениците на тази гледна точка. А що се отнася до конкретните находки, аз не съм специалист.

— Но вие вече от две години сте консултант на Комисията на ООН по проблемите на Посещението…

— Да, но аз нямам никакво отношение към изучаването на извънземните култури. Заедно с колегите си в КОПРОПО аз представям международната научна общественост, когато става дума за контрола върху изпълнението на решенията на ООН относно интернационализацията на Зоните на Посещението. Грубо казано, ние следим с чуждопланетните чудеса, намерени в Зоните, да се разпорежда само Международният институт.

— А нима още някой посяга към тези чудеса?

— Да.

— Вие, вероятно, имате предвид сталкерите?

— Не зная за какво говорите.

— Така наричат у нас в Хармънт ония отчаяно храбри момчета, които на собствен риск проникват в Зоната и измъкват от там всичко, до което успеят да се докопат. Това си е същинска нова професия.