Читать «Далеч на север» онлайн - страница 52

— Още не си.

— Говорех за частната ти фитнес зала в другата стая.

— А ти тренираш ли, шерифе?

— Някога тренирах редовно. — Преди Джак да умре. — Напоследък не толкова.

— Харесва ми потта и прилива на ендорфини.

— И на мен.

— Тогава го прави.

— Добре. Къщата ти е чудесна.

— Четири години ми трябваха, за да я обзаведа според вкуса ми. Имам нужда от пространство, иначе се изнервям. Да оставя ли лампата, или да я угася? — Тъй като Нейт не отговори, тя се изправи и пак го погледна през рамо. — Спокойно, шерифе. Няма да те нараня, освен ако не си го поискаш.

Отиде до нощното шкафче и отвори чекмеджето.

— Най-важна е сигурността — заяви и му хвърли презерватив в станиолена обвивка. — Мислиш прекалено много — каза след миг, защото той не помръдна. „И си прекрасен с разрешената си кестенява коса и тези трагични очи на герой“, помисли си. — Но сега ще оправим нещата. Явно имаш нужда от подходяща обстановка. Нямам нищо против.

Тя запали свещите из стаята.

— А сега малко музика.

Отвори един шкаф и характерният мелодичен глас на Аланис Морисет запя колко се бои от щастието.

— Може би трябваше да ти сипя едно, но вече е късно.

— Ама че си терк — промърмори Нейт.

— Можеш да се обзаложиш. — Тя съблече пуловера си и го хвърли на един стол. — Термобельото лишава стриптийза от очарование, но ще бъдеш компенсиран.

Внезапно той усети, че е твърд като скала.

— Ще си свалиш ли дрехите, или искаш аз да го направя?

— Нервен съм. А това, че го казвам, ме кара да се чувствам пълен идиот.

„Да — помисли си тя. — Наистина си очарователен. Мъж, който е откровен, е истинско чудо.“

— Само защото се замисляш. — Мег смъкна панталоните си и ги прекрачи. После седна на леглото и свали чорапите си. — Ако на Нова година не бяха те повикали, щяхме да свършим в леглото.

— Когато се върнах, теб те нямаше.

— Защото се замислих. Сега разбираш ли, че е ужасно? — Тя дръпна завивката.

Нейт сложи ризата си върху пуловера й. Когато извади мобилния си телефон от джоба и го изключи, потръпна.

— Дежурен съм.

— Тогава да се надяваме, че всички ще се държат прилично. — Мег свали термофланелката си и тялото му се вкорави като юмрук.

Порцеланово бяла кожа покриваше стройното й тяло. Но в него нямаше нищо крехко. Пламъците от камината позлатяваха контурите на една скулптура, която излъчваше самоувереност и страст.

Когато тя се обърна, за да угаси лампата, Нейт усети как възбудата му нараства при вида на малката татуировка във форма на разперени червени криле на дупето й. Сега останаха само огънят и свещите.

— Половината мисли в главата ми току-що се изпариха.

Тя се разсмя.

— Време е да се погрижим и за другата половина.

Сваляй гащите, Бърк.

— Слушам, госпожо.

Той разкопча колана си и пръстите му изтръпнаха, когато тя му помогна да разкопчее ципа си. Устата му беше пресъхнала като пустиня.

— Беше права. Гола наистина изглеждаш прекрасно.

— Надявам се и аз да кажа същото за теб, ако изобщо решиш да свалиш тези дрехи. — Тя се плъзна в леглото и се опъна.

— Хайде, красавецо. Хвани ме.

Докато той се събличаше, Мег прокара пръст по гърдата си.