Читать «Далеч на север» онлайн - страница 51

Имаше лампи с рисувани абажури, полирани масички, килим с шарки и два големи стола.

Акварели, картини с маслени бои и пастели, изобразяващи аляски пейзажи, украсяваха стените.

Отляво имаше стълби, които водеха нагоре, и той усети, че се усмихва при вида на колоната в основата им, в която беше издялан тотем.

Вратата се отвори. Кучетата влязоха първи и всяко се настани на един от столовете.

— Не е каквото очаквах — отбеляза той.

— Прекалено много предсказуемост води до отегчение. — Тя прекоси стаята, отвори големия резбован сандък и извади няколко цепеници.

— Нека ти помогна.

— Вече ги взех. — Тя ги сложи в камината, после се обърна към него, греейки гърба си. — Гладен ли си?

— Не.

— Нещо за пиене?

— Не, благодаря.

Мег запали една от лампите.

— А секс?

— Аз…

— Защо не се качиш горе? Втората врата вляво. Трябва да дам храна и вода на кучетата.

И тя излезе, оставяйки го с кучетата, които го гледаха с кристално сините си очи. Би се обзаложил, че се подсмихваха.

Когато се върна, той не бе помръднал от мястото си.

— Не намери ли стълбите? И това ми било детектив.

— Слушай, Мег… аз просто дойдох, за да… — Той прокара ръка през косата си, осъзнавайки, че няма представа защо. Беше излязъл от града, усещайки, че черната дупка се разтваря пред него, но още докато си играеше с кучетата, тя се бе затворила.

— Не искаш ли секс?

— Знам кога един въпрос е подвеждащ.

— Е, докато мислиш как ще отговориш, аз отивам горе да се съблека. — Тя отметна косата си на гърба. — А ако се чудиш, изглеждам много добре гола.

— Сигурен съм.

— Ти си малко кльощав, но това не ми пречи. — Тя отиде до стълбите, усмихнато наклони глава и сви показалец.

— Хайде, хубавецо.

— Просто така ли?

— Защо не? Няма закон, който да го забранява, нали? Сексът е просто нещо, Нейт. Всичко останало е сложно. Нека оставим нещата простички, поне засега.

Мег тръгна нагоре. Нейт погледна към кучетата и шумно издиша.

— Да видим дали още помня как се правят простички неща. — Качи се по стълбите и спря до първата врата. Стените на стаята бяха огненочервени, като се изключи една — тя беше облицована с огледала. Срещу нея имаше шкаф с телевизор, стереоуредба и дивиди плейър. Наоколо стояха скъпи тренировъчни уреди. Велометър — срещу телевизора, боуфлекс и стойка с щанги срещу огледалото.

Вероятно в минихладилника имаше вода и ободряващи напитки за спортисти.

Стаята говореше, че тялото, което щеше да види голо, сериозно се упражнява.

Мег бе оставила вратата на спалнята отворена и разпалваше камината. Леглото беше огромно като тепих, с изящна резба от черно дърво. Картини и лампи подчертаваха отсенките на зелено и слонова кост.

— Видях какво имаш.

Тя бавно се усмихна през рамо.