Читать «Далеч на север» онлайн - страница 242

Няма дупка на ухото, помисли си Нейт, когато Ед кимна.

— Когато става дума за банката, паметта ми е дълга. Питай.

— Свързано е с Галоуей.

— С Пат? — Той снижи глас и се огледа. — Може би не бива да го обсъждаме тук заради Чарлийн.

— Няма да трае дълго. Според един информатор Галоуей спечелил доста пари на покер, докато бил в Анкъридж.

— Пат обичаше да играе покер — отбеляза Хоп.

— Така беше. Играл съм с него много пъти, но с малки залози — добави Ед. — Не мога да си представя, че е спечелил много.

— Информаторът ми твърди друго. Затова се чудех дали не е изпращал пари в сметката си в града, преди да замине да се изкачва?

— Не си спомням такова нещо. Дори чек не е пращал. Тогава банката беше още малка, както ти казах. — Ед замислено присви очи. — Макар че по времето, когато Пат замина, вече имахме истински трезор и две касиерки на половин ден. И все пак аз участвах в почти всички операции.

Той потърка брадичката си и се облегна.

— Пат не вземаше парите на сериозно. Никога не идваше в банката да внася или тегли пари.

— А когато отиваше да работи извън града? Обичайно пращаше ли пари оттам?

— Да, понякога. Помня, че Чарлийн идваше един-два пъти всяка седмица — в продължение на повече от два месеца — за да провери дали е внесъл нещо, след като е заминал. Ако е спечелил много пари, в което лично аз се съмнявам, може да ги е внесъл на място или просто да ги е прибрал в кутия от обувки.

— По-склонна съм да предположа второто — намеси се Хоп. — Пат изобщо не мислеше за пари.

— Хората, които са расли в богати семейства, обикновено са такива. — Ед сви рамене. — А има и други — подхвърли, намигвайки на Хоп, — които трябва да мамят, ако искат да построят градска библиотека.

— Ще ви оставя да довършите разговора си. — Нейт излезе от сепарето. — Благодаря, че ми отделихте време.

— Би трябвало да се занимава с проблемите на града — поклати глава Ед, вдигайки кафето си.

— Той смята, че точно това прави.

— Ако ще правим библиотека, ще имаме нужда от добра реклама, Хоп.

— Съгласна. Засега той действа тихомълком. Когато се убеди, че Макс е убил Пат, ще престане.

— Голям инат е. Не се отказва. Хубаво качество за началник на полицията.

Джейкъб беше прав: някои хора не искаха да говорят с полицаи. Дори заедно с него Нейт не успя да научи нищо повече от пътуването, което предприе до Анкъридж.

Не че беше напразно.

Не беше ходил при Кобън. Трябваше да го направя, мислеше си, докато Джейкъб се плъзгаше по езерото. Редно бе да му занесе обицата, но не го направи.

Нуждаеше се от още малко време, за да приключи.

Когато самолетът кацна, най-сетне се отпусна.

— Благодаря, че дойде с мен. Искаш ли да вържа самолета? Ще влезеш ли?

— Знаеш ли как?

— Сега е като лодка с криле. Знам как се швартова лодка.

Джейкъб кимна към Мег, която идваше към тях.

— Имаш си друга работа.

— Така е. Е, довиждане тогава.

Стъпи на плавника, молейки се да не изгуби равновесие и Да се опозори, като падне в езерото. Но успя да стъпи на единия край на кея, точно когато Мег се появи на другия.