Читать «Далеч на север» онлайн - страница 243

— Къде отива? — попита тя, когато Джейкъб се отдалечи.

— Каза, че имал друга работа. — Протегна й ръка. — Върнала си се рано.

— Не, ти закъсня. Почти осем е.

Той погледна към небето, което беше съвсем светло, като по обяд.

— Още не съм свикнал. Къде ми е вечерята, жено?

— Ха-ха-ха. Опечи си бургери с лосово месо.

— Те са ми особено любими.

— Нищо ли не откри в Анкъридж?

— Не, поне за разследването. А как беше твоят ден?

— Всъщност и аз бях там за малко. И когато отидох, случайно минах покрай един магазин, в който продаваха булчински рокли.

— Сериозно?

— Престани да се хилиш. Продължавам да твърдя, че не искам голяма сватба. Просто един див купон тук, в къщата. Но реших да се докарам в страхотна дреха. Такава, която ще накара очите ти да изскочат!

— И намери ли?

— Това аз си знам, а ти ще разбереш. — Тя стъпи на верандата пред него и го целуна шумно. — Обичам месото за бургера добре препечено, а хлебчето — само затоплено.

— Ясно. Но преди да вечеряме, нека да ти кажа, че аз също пазарувах за сватбата днес.

— Така ли?

— Да. — Нейт извади кутийка от джоба си. — Познай какво е това.

— Мое е. Дай си ми го.

Той отвори кутийката и с удоволствие видя как Мег широко разтвори очи, когато видя шлифования диамант върху платинена халка.

— Мили Боже! — Мег го извади от кутията, вдигна го нагоре и скочи от верандата. После се разтанцува из двора, издавайки звуци, които той прие като одобрителни.

— Това значи ли, че ти харесва?

— Страхотен е! — С танцова походка се върна към него. — Това, шериф Бърк, наистина е пръстен. С колко олекна?

— Господи, Мег.

Тя продължи да се кикоти като смахната.

— Знам, здраво. Всъщност не искам да знам. Невероятен е, Нейт. Глупав и екстравагантен, значи — идеален. Просто съвършен.

Тя го сложи в дланта му.

— Хайде, сложи ми го по-скоро.

— Извинявай, но не може ли да го направим по-тържествено.

— Мисля, че вече е късно. — Нетърпеливо щракна с пръсти. — Хайде, дай ми го.

— Добре, че не се напъвах да измисля нещо поетично, което да ти кажа, когато го правя. — Нейт сложи пръстена на пръста й, където той ярко заблестя. — Внимавай да не си извадиш окото с него.

— Кога ли ще се пръсна!

— Моля?

— Все повече и повече се влюбвам в теб. Кога ли най-после ще се пръсна от любов! — Обхвана лицето му с длани, което винаги караше сърцето му да подскача. — Не знам дали аз съм идеалната жена за теб, Нейт, но ти със сигурност си идеалният мъж за мен.

Той хвана ръката с пръстена и я целуна.

— Ако и когато се пръснем от любов, ще го направим заедно. А сега да вървим да правим лосови бургери!

30.

— Какво е това? Мег погледна към връзката ключове в ръката на Нейт и умишлено смръщи чело.

— Приличат ми на ключове.

— Защо са ти толкова много ключове?

— Защото има много ключалки. Това тест ли е?

Нейт ги претегли на дланта си, докато тя му се усмихваше невинно.

— Мег, ти дори не заключваш вратата през половината време. Откъде са всички тези ключове?

— Ами… Понякога човек трябва да влезе някъде, а вратата е заключена. Тогава е нужен ключ.