Читать «Далеч на север» онлайн - страница 241

Той сложи обицата на бюрото си.

— Познаваш ли я?

Джейкъб се намръщи.

— Дрънкулка, символ. Не е ескимоска. Ние си имаме свои символи.

— Мисля, че убиецът я е носил преди шестнадесет години. Отдавна е забравил за нея, но ще си спомни, ако я види. Виждал съм я и преди някъде. — Нейт я вдигна и се загледа в люлеещото се кръстче. — Но къде?

Носеше я непрекъснато у себе си. Това противоречеше на правилата, но я носеше в джоба си, докато си вършеше работата из града.

Не сподели с никого за инцидента у Мег и помоли нея и Джейкъб също да си мълчат. Щяха да си поиграят с убиеца.

Пролетта идваше, дните се удължаваха и зеленината превземаше белите полета. Шерифът си вършеше работата, разговаряше с хората от града си, изслушваше проблемите и оплакванията им.

И разглеждаше ушите на всички мъже, с които разговаряше.

— Могат да се затварят — каза му веднъж Мег.

— Какво?

— Дупките в ушите — или където и да било. — Тя лекичко прокара пръсти по пениса му.

— Моля те. — Не можа да потисне тръпката и тя се разсмя лукаво.

— Чувала съм, че това правело проникването още по-възбуждащо.

— Не си го и помисляй. Как така се затварят?

— Зарастват. Ако са скоро пробити и спреш да носиш обиците, те — Мег издаде мляскаш звук — се затварят.

— По дяволите. Сигурна ли си?

— Някога имах четири дупки тук. — Подръпна лявото си ухо. — Нещо ми скимна и ги пробих.

— Сама? Пробила си ги сама?

— Разбира се. Да не съм някаква мухла! — Претърколи се върху него и тъй като беше гола, умът му се отклони за известно време от разговора. — Няколко месеца носих четири обици, но ми се видя много трудоемко и махнах двете. И дупките се затвориха. — Включи лампата, после наклони глава. — Виждаш ли?

— Можеше да ми го кажеш, преди да огледам ушите на целия град и да си отбележа кой има дупки за обици.

Мег пощипа ухото му.

— И на теб ще ти отива.

— Не.

— Аз мога да ти пробия ухото.

— В никакъв случай. Нито ухото, нито каквото и да било друго.

— Бъзльо!

— Точно така. Сега трябва да мисля отначало, след като списъкът ми няма да е от полза.

Тя го възседна и го пое в себе си.

— Мисли после.

Влезе в „Хижата“ и видя Хоп и Ед, които говореха над порции пържоли със салата. Спря при тях.

— Мога ли да ви прекъсна за малко?

— Разбира се, сядай. — Хоп му направи място. — Обсъждахме поверителни въпроси. Направо ме заболява глава, а Ед е слисан. Чудим се как да разтегнем бюджета, за да построим библиотека. Като начало ще се разположи в сградата на пощата. Какво мислиш?

— Идеята ми се вижда добра.

— Всички сме съгласни с това. — Ед попи устни със салфетката. — Но ни трябват още малко средства, за да успеем. — Той намигна на Хоп. — Знам, че не ти е приятно да го чуеш.

— Ще накараме хората да участват с парични дарения или с материали, с труд. Ще изпросим пари за книги или ще ни ги дарят. Хората са щедри, когато харесат някой проект.

— Аз ще участвам — увери ги Нейт. — Когато стане нужда. Междувременно и аз имам един поверителен въпрос. Канех се да намина при теб, Ед. Става дума за банката. Минало е време, тъй че може да те затрудня.