Читать «Далеч на север» онлайн - страница 221

— Влез.

Придаде си спокоен вид и на устните й автоматично се появи съблазнителна усмивка, когато видя Джон.

Здравей, хубавецо. Свърши ли училище? Толкова късно ли стана? — Приглади косата си, поглеждайки към бюрото. — Размечтах се и ето че денят свърши. Трябва да видя дали Големия Майк е готов със специалитета за довечера.

— Трябва да поговорим, Чарлийн.

— Разбира се, сладур. За теб винаги имам време. Ще направя чай и ще се отпуснем.

— Не, недей.

— Бебчо, защо си толкова намръщен и сериозен? — Тя отиде при него и прокара пръст по бузите му. — Защото знаеш колко те харесвам, когато си сериозен? Много е секси.

— Недей — повтори той и хвана ръцете й.

— Случило ли се е нещо? — Пръстите му се вкопчиха в китките й. — Господи, да не би някой пак да е… умрял? Няма да го понеса. Не мога.

— Не, нищо подобно. — Джон пусна ръцете й и отстъпи крачка назад. — Исках да ти кажа, че в края на семестъра заминавам.

— На почивка ли ще ходиш? Ще заминеш точно когато в Лунаси е най-хубаво?

— Не. Заминавам завинаги.

— Какво говориш? Завинаги? Това са глупости, Джон. — Закачливата й усмивка се стопи и нещо горещо и остро прониза стомаха й. — Къде ще отидеш? Какво ще правиш?

— Има много места, където не съм бил, и много неща, които не съм правил. Време е да опитам от всичко.

Сърцето й се сви, когато погледна в очите му. Онези, които имат значение за теб, прошепна й някакъв глас, те напускат.

— Но, Джон, ти живееш тук. Работиш тук.

— Ще живея и работя на друго място.

— Не можеш просто да… Защо? Защо правиш това?

— Трябваше да го направя преди години, но човек се оставя на течението. И животът му минава по инерция. Миналата седмица Нейт дойде в училището. Някои от нещата, които каза, ме накараха да се замисля, да преосмисля… много години от живота си.

Чарлийн искаше да изпита гняв, да крещи, да чупи предмети. Онзи заслепяващ гняв, който пречиства. Но я обзе само приглушено съжаление.

— Какво общо има Нейт с това?

— Той донесе промяната. Като камък в потока, който заприщва водите му. Когато се носиш по теченето, не забелязваш така добре какво става наоколо.

Докосна косата й, после отпусна ръка.

— И изведнъж в потока пада камък и разбърква всичко. Преобръща всичко. Може промяната да е съвсем мъничка, а може да е голяма. Но нищо не е вече същото.

— Когато ми говориш така, никога не разбирам за какво става дума. — Чарлийн се намръщи и срита бюрото. Това го накара да се усмихне. — Вода, камъни и потоци. Какво общо има това с идването ти тук и със съобщението, че си заминаваш. Не те ли е грижа за чувствата ми?

— За съжаление държа на теб повече, отколкото е добре за мен. Обикнах те от първия миг, в който те видях. Ти го знаеше.

— Но вече не ме обичаш.

— Напротив — и сега, и тогава, и през всички тези години. Обичах те, когато беше с друг мъж. Когато Пат замина, си помислих, че ще дойдеш при мен. Ти наистина го направи, но само за леглото. Отдаде ми тялото си, но се омъжи за друг. Макар да знаеше, че те обичам.

— Трябваше да направя онова, което беше добре за мен. Да бъда практична. — Тя хвърли един малък кристален лебед, но чупенето му не й достави удоволствие. — Имах право да се погрижа за бъдещето си.