Читать «Далеч на север» онлайн - страница 219

— Добре.

— А сега погледни надясно.

Той я послуша и изпита чувството, че прелитат над края на света, над канал синя вода, която изглеждаше прекалено близко, за да се чувства спокоен. Преди да успее да каже нещо, видя как къс от синьо-белия свят се откъсна и падна във водата.

— Господи!

— Това е активен ледник.

— Прекрасен е. — Почти се беше залепил за прозореца. — Невероятно е. Господи, някои от тези парчета са големи колкото къща.

Изсмя се гръмко, без да забелязва как самолетът подскочи, попаднал във въздушна яма.

— Хората ми плащат добре, за да ги докарам да видят това, а после прекарват повечето време, залепени за окуляра на видеокамерите. Струва ми се чиста загуба. Ако искат да гледат това на филм, могат да си вземат под наем.

Усещането беше необичайно не само заради грандиозния спектакъл. По-скоро, мислеше си Нейт, заради този цикъл — принудителен, неизбежен, митичен. Гледката — назъбени скали от син лед, който се носи във въздуха. Звукът — пукане и трясък, които напомняха оръдеен залп. Разплискването на водата при удара и издигането на бялата маса на повърхността, откъдето като блестящ остров се спускаше към пенливия фиорд.

— Трябва да остана тук.

Мег издигна самолета и закръжи, така че спътникът й да види гледката и от друг ъгъл.

— Тук, във въздуха?

— Не. — Нейт се обърна и й се усмихна така, както рядко го беше виждала. — Тук, в Аляска. Аз също не искам да бъда на друго място. Радвам се, че го разбрах.

— Има още нещо, което ще те зарадва. Влюбена съм в теб.

Разсмя се, когато самолетът потръпна във въздуха, после го насочи над реката между падащите ледени парчета.

27.

Чарлийн винаги беше обичала пролетта в Аляска. Харесваше й как дните постепенно се удължават, докато светлината стане постоянна.

Стоеше до прозореца в кабинета си, забравила за работата, която я очакваше на бюрото, и гледаше към улицата. А тя бе изпълнена с движение. Разхождаха се хора, коли минаваха напред-назад. Градът гъмжеше от туристи и жители на околните селища, дошли на покупки. Четиринадесет от двадесетте й стаи бяха ангажирани, а три дни през следващата седмица хотелът щеше да бъде пълен. След това силната и почти неугасваща светлина щеше да привлече хората както медът мухите.

Щеше да има много работа през по-голямата част от април, май и по-нататък — докато реката замръзнеше.

Обичаше да работи, харесваше хотелът да е пълен с хора, наслаждаваше се на шума и бъркотията, която създаваха. И на парите, които харчеха.

Беше създала нещо хубаво, нали? Беше открила онова, което търсеше — или поне по-голямата част от него. Погледна към реката. Сега по нея плаваха лодки, заобикаляйки топящите се островчета лед.

Вдигна очи към планините отвъд реката. Синьо-белият им цвят вече се примесваше със зеленината, която се разпростираше бавно в подножието им. Само върховете щяха да си останат винаги бели — един замръзнал, чужд свят.