Читать «Далеч на север» онлайн - страница 222

— Аз щях да бъда добър с теб. Обичах те и щях да се грижа за Мег. Но ти избра друго. Това. — Той разпери ръце. — Заслужи си го. Положи много труд, разработи го. Докато Карл беше жив, пак идваше при мен. И аз ти го позволявах. Ходеше и при други.

— Карл не се интересуваше особено от секс. Искаше партньорка, която да се грижи добре за него и за това място. Аз спазих своята част от уговорката — каза тя страстно. — Така се бяхме разбрали.

— Вярно, че се грижеше за него и за хотела. И когато той почина, го стопанисваше добре. Вече не помня колко пъти съм те молил да се омъжиш за мен и колко пъти си ми отказвала. Нито колко пъти съм те виждал да тръгваш с други или да се мушкаш в леглото ми, когато няма при кого друг да отидеш. Стига толкова.

— Значи заминаваш само защото съм отказала да се омъжа за теб?

— Онази вечер пак спа с друг. С един от групата ловци. Високия с тъмната коса.

Тя вирна брадичка.

— И какво от това?

— Как му беше името?

Чарлийн отвори уста, но осъзна, че не знае. Не можеше да си спомни нито лицето, нито името, още по-малко случилото се в тъмнината.

— Какво ми пука! — отсече ядосано. — Беше просто секс.

— Няма да намериш онова, което търсиш, между безименните, два пъти по-млади от теб мъже. Не мога да те спра да опитваш. Това ми беше ясно от самото начало. Но мога да се откажа да ти бъда вечната резерва.

— Заминавай тогава. — Тя грабна купчина документи от бюрото и ги хвърли във въздуха. — Не ми пука.

— Знам. Ако ти пукаше, не бих заминал. — Професора излезе и затвори вратата зад себе си.

Нейт беше опиянен от светлината и не можеше да й се насити. Колкото и да се удължаваше денят, искаше му се още малко. Усещаше как светлината прониква в тялото му, как го зарежда с енергия.

От много дни не го бяха събуждали кошмари.

Ставаше по светло, работеше на светло. Мислеше на светло, хранеше се на светло, попиваше всяка капка светлина.

И всяка вечер, когато наблюдаваше как слънцето се плъзга зад планините, знаеше, че само след няколко часа то отново ще изгрее.

Още имаше нощи, когато се измъкваше от леглото на Мег и се разхождаше с кучетата, за да наблюдава как Северното сияние опустошава нощното небе.

Още усещаше раната да пулсира под белезите по тялото му, но сега болката му се струваше лековита. Молеше се на Бога да е така. Молеше се най-после да приеме онова, което беше загубил, и да се устреми към това, което можеше да има.

За пръв път, откакто беше напуснал Балтимор, се обади на съпругата на Джак, Бет.

— Исках само да знам как сте ти и децата.

— Добре сме. Мина година от…

Той знаеше, че същия ден се навършва точно година.

— Днес ми е малко напрегнато. Сутринта занесохме цветя на гроба. Първия път е най-трудно. Първият празник, първият рожден ден, първата годишнина. Но когато отминат става малко по-лесно. Мислех… Надявах се да се обадиш днес и се радвам, че го направи.

— Не бях сигурен дали искаш да говориш с мен.

— Липсваш ни, Нейт. И на мен, и на децата. Пък и се тревожа за теб.