Читать «Далеч на север» онлайн - страница 118

Нейт стоеше от другата страна на колата.

— Да не би да смятате, че ще отида в пресата, за да направя реклама на себе си и на града?

— Просто ви обясних ситуацията. Много се изписа за престрелката в Балтимор. И голямата част от него беше за вас.

Нейт почувства как гневът бавно се надига у него, как кипи и търси изход навън.

— И смятате, че ми харесва да виждам името си във вестниците и лицето си по телевизията, а двама мъртъвци ще ми дадат възможността да го постигна.

— Струва ми се, че ще спечелите точки, ако сте решили да се върнете в Балтимор.

— Какъв късмет, че дойдох тук точно когато всичко това се случи.

— Не е лошо да бъдеш на подходящото място в подходящия момент.

— Да ме провокирате ли се опитвате, или сте природно тъп?

Устните на Кобън трепнаха.

— Може би и двете. Но най-вече се опитвам да си създам впечатление.

— Тогава да изясним нещата. Това разследване е ваше. Такава е процедурата. Но това са моят град и моите хора. Такива са фактите. И независимо дали ми вярвате, харесвате и дали искате да ме заведете на кино и вечеря, или не, аз ще си свърша работата.

— Тогава най-добре да огледаме тялото.

Кобън влезе в клиниката и Нейт го последва, борейки се с гнева си.

В чакалнята имаше само един човек. Бинг изглеждаше засрамен и раздразнен, че са го заварили да седи на един от пластмасовите столове.

— Бинг. — Нейт кимна за поздрав и получи в отговор сумтене, преди мъжът да разтвори стар брой на „Аляска“ пред лицето си.

— Докторът има пациент — уведоми ги Джоана, след като огледа хубавичко Кобън. — Сал Къшоу си порязала ръката с ножовка и сега я шие. После ще й сложи инжекция против тетанус.

— Трябват ни ключовете от моргата — каза Нейт и очите й зашариха между него и Кобън.

— Докторът каза, че никой не може да влиза там, освен вас.

— Това е сержант Кобън от щатската полиция. Ще донесеш ли ключовете?

— Разбира се.

Сестрата излезе точно когато Бинг промърмори:

— Не са ни притрябвали щурмоваци в Лунаси. Можем да се грижим за себе си.

Нейт само поклати глава, когато Кобън хвърли поглед през рамо.

— Не се притеснявай — прошепна той.

— Болен ли си, Бинг? — Нейт се облегна на гишето. — Или просто си убиваш времето тук?

— Това си е моя работа. Ако някой реши да си пръсне черепа, това също си е негова работа. Ченгетата никога не ни оставят на мира.

— За това си прав. Ние сме досадници със значки. Кога за последен път говори с Макс?

— Никога не сме имали какво да си кажем с този мухльо.

— Чух, че ти вдигнал скандал, задето си затрупал входната му алея. Затова си я изринал и си изхвърлил снега върху колата му.

Между брадата и мустаците на Бинг изгря усмивка.

— Може би. Но едва ли си е пръснал черепа заради това.

— Ти си гадняр, човече.

— Дяволски си прав.

— Шерифе? — Джоана се върна на гишето и му подаде ключовете. — Онзи, на който има жълт етикет. Докторът каза, че ще дойде веднага щом свърши със Сал.

— Ей, след нея съм аз! — Бинг зашумоля със списанието. — На Хоубейкър няма да му стане по-зле.

Джоана сви устни.

— Имай уважение, Бинг.

— Имам хемороиди.